Застрашени от пълно изчезване са някои от най-вкусните традиционно български плодове и зеленчуци. Старите сортове бавно се заличават и биват измествани от вносна продукция, а бъдещите поколения е съвсем възможно никога в живота си да не опитат домат "Идеал" или лютеница с Куртовска капия.
Домат "Идеал"
Доматът "Идеал" е царят на всяка българска трапеза и е смятан за един от най-хубавите салатни сортове, перфектен за приготовление на автентичната нашенска шопска салата. В последното десетилетие обаче продукцията е паднала до минимум и има реална опасност сортът да остане в историята и спомените на мнозина. Въпреки че е изключително устойчив на болести и лесен за отглеждане, доматът "Идеал" е изместен от вносните си събратя.
Ябълки сорт "Петровка" и "Айвания"
Ябълката е най-богатият на сортове овощен вид и може би най-древният плод. В света има над 12 500 различни сортове, но два от най-българските - "Айвания" и "Петровка", са на път да изчезнат. Култивирането на ябълката води началото си от Мала Азия. Оттам тя е попаднала в Кавказ, Египет и Палестина. Преди повече от 600 г. пр.Хр. ябълковата култура е била отглеждана в Древна Гърция, откъдето е била пренесена в Рим, а после и в цяла Европа.
Българската земя ражда едни от най-вкусните сортове ябълки. Богатата на минерали почва и хубавия ни климат създават отлични условия за отглеждане на прекрасни, екологично чисти плодове, които са конкурентни на международните пазари. Въпреки това, предпочитаме чуждестранни сортове, пред типично българските "Петровка" и "Айвания". "Петровката" е сорт ябълка с дребни, зелени и червени плодове, със специфичен аромат и сладко-кисел вкус. Името "Петровка" се обяснява с това, че този сорт зрее рано през лятото и се поднася на традиционната трапеза на Петровден - 29 юни. "Айвания" пък е български зимен сорт ябълка. Плодовете са средно едри, тъпо конусовидни, зелено-жълти, с червенина откъм слънчевата страна. Кората им е тънка, а месото - чисто бяло. Дърветата са нискостеблени, буйно растящи, родовити и с дълъг живот, а плодът много траен. Въпреки предимствата на двата сорта, те почти не се отглеждат. В годините назад България е заемала 12-то и 13-то място по производство на ябълки в света, сега обаче сме след 60-то.
"Куртовска капия"
Пиперът "Куртовска капия" е един от най-известните български висококачествени сортове и с него се приготвя оригиналната нашенска лютеница. До неотдавна той е бил сред най-предпочитаните, но продукцията в последните години е все по-оскъдна. Куртовската капия е едра, а чушките имат наситеночервен цвят, неустоим вкус и аромат, както и месеста и сочна вътрешност. Тъмночервеният цвят е индикация за зрялостта на плода. Дължината на чушките от този сорт е рекордна и често растат до 20 см. Бил е и все още продължава да бъде особено търсен за приготвяне на лютеница, тъй като кожицата му е фина и нежна и се бели лесно след изпичане.
Грозде "Орлови нокти" и "Риби мехур"
Над 20 стари български сортове грозде пък вече са напълно изчезнали. Сред тях са Орлови нокти, Лисича опашка, Кехлибар, Кокорко и Риби мехур. Причината за изчезването им са промените в климата и желанието на винарите и лозарите да създават по-устойчиви сортове, като на мястото на българските се ползват все повече френски видове. С традиционните за България стари сортове обаче се е произвеждало невероятно вино с характер, благодарение на адаптацията им към климатичните условия у нас - слънце, вятър, почва.
Зеле "Кьосе"
Най-консумираното зеле в България за всички времена в пресен или консервиран вариант е от сорта "Кьосе".
То се характеризира с къдрави листа и относително леко тегло, но от няколко години се намира в "червения списък" с изчезващи нашенски зеленчукови видове.
Кьосето е най-подходящо за сурово ядене и за приготвяне на кисело зеле, защото в него има много въздух между листата и това подпомага усвояването на маринатата и осоляването. Друг признак, по който може да се познае зелето "Кьосе", е че от кочана му излизат точно 6 броя листа, докато на повечето друго видове са по 4. В последните години обаче българската класика по пазарите е изместена от продукция с произход Турция и Македония.
"Асеновградска каба"
Изчезващ вид е и асеновградската каба. Това е един от най-популярните салатни сортове червен лук, който все по-рядко вече се отглежда от производителите в България.
Луковиците му са едри, плоскокръгли, конусовидни изтеглени към дънцето. Месестите люспи са сочни, крехки, със сладък пикантно-лютив вкус. Лукът, който консумираме у нас в последните години е най-вече вносен и идва чак от далечен Египет.
Боб "Бял тлъстак" и "Ален вейков"
Неприятна е статистиката, че само един на всеки 15 вида боб в търговските вериги е български. Огромна част от зърнената култура, която купуваме, идва от Азия, Африка и дори Америка и само се пакетира у нас. На повечето опаковки като страна на произход често се среща Киргизстан. В България масово се продава още зрял фасул от Египет, Полша, Етиопия, Канада, та дори Аржентина. След 1989 г площите с бобови насаждения у нас драстично започват да падат. Така от 400 хил. декара през 90-те години в момента те са около 30 хил. дка. Основната причина за това е, че фасулът трудно се отглежда и е култура, чувствителна на климатичните условия. Някои типични нашенски сортове, като "Бял тлъстак", "Ален вейков", "Пилешник", "Хилядник", почти не се срещат.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}