Ако погледнете назад в рода си, предците ви, доживели до 90 и 100 години няма да са малко. Една от причините прадедите ни да са били споходени от дълголетие несъмнено е била истинската храна, която са слагали на трапезите си. Дори в най-голямата немотия, "сите българи са били сити", както се казва в една телевизионна реклама.
Далеч преди епохата на "биохакинга", "кетото" и "безглутеновото хранене", всъщност българите са консумирали наистина органична храна. Защото само такава е имало. Днес, вероятно имената на ястия като "бурания", "мантийка" и "млечаница" не ви говорят нищо, но пък за сметка на това всички знаем какво е суши, винегрет и кордон бльо. Всъщност първите са стари български гозби, отдавна забравени у нас и останали там някъде, назад във вековете, когато храната е била изконна ценност.
Млечаница
Млечаницата е традиционен български десерт от региона на Плевенско. Ако има съвременен аналог, то това е нещо средно между чийзкейк и пудинг. Приготвял се е, като в пресято брашно се е слагала щипка сол, малко топла вода и с ръце тестото се е претривало, докато стане на трохи, на които казвали "претричка". Сместа се пускала малко по малко в млякото при непрекъснато бъркане, за да не загори. След като се свари за 10 минути на тих огън, се добавяла една чаша захар и десертът се отнемал от печката. Поднасяли го обичайно в купички.
Мантийка
Мантийката, която идва от Бургаско, на вкус наподобява лазанята. Правела се е от домашно омесена и разточена кора за баница, нарязана на квадрати. В тях се е слагала плънка от кайма, овкусена като за кюфтета. Парчетата се загъвали като торбички и се нареждали в тава едно до друго, а отгоре се поръсвали щедро с масло. За финал се слагала още една цяла кора, която да ги покрие и се изпичали до златисто. Накрая се заливали с един литър вряла вода и се връщали в пещта, докато течността изври напълно.
Бурания
Буранията е вид разядка, отдавна изместена от лютеницата, айвара и кьопоолуто, която се е приготвяла основно в Северна България. Основната съставка е лападът, който се нарязвал и се сварявал в малко вода. После го биели в дървено хаванче, докато стане на каша, към която добавяли домашно кисело мляко и начукан чесън. Най-отгоре буранията се заливала със запръжка - сгорещена мазнина и лют червен пипер. Консумирали я с много хляб.
Кувурма
Кувурмата, приготвяна от нашите предци, по нищо не прилича на кавърмата, която днес познаваме, въпреки сходните имена. Всъщност тя представлявала нещо като сос, който се поднасял най-вече към сварена кокошка. В сгорещено масло се запържвало брашно, към което се наливал на няколко пъти по черпак от бульона на свареното пиле. Бъркало се интензивно и безспир, докато не се получи топка. После пак се доливал бульон, поръсвал се червен пипер и кувурмата се поднасяла отгоре върху сварената кокошка.
Бел муж
Бел муж се е възприемало като традиционно жетварско ястие на турлаците. Те са били планинари, обитаващи най-вече района на Белоградчишко, Чупрене, Чипровско, чак до Княжевац и Ниш. Гозбата е била особено характерна за празника Петровден, защото местните вярвали, че навремето Свети Петър посетил техните земи и го гостили точно с това ястиe. В някои региони на България Бел муж е известен и като кутмач. Преди във всяка българска къща е имало домашно свежо прясно сирене, както и истинско прясно мляко - двете основни съставки на рецептата. Сиренето се настъргвало, а брашното се разбивало в студеното прясно мляко. След това се смесвали със сиренето и се добавяла сол. Цялото ястие се слагало на печката и се бъркало за 4-5 минути, докато се сгъсти. Обикновено го сервирали с мед или домашно плодово сладко. Любопитен факт е, че местните го използвали и като мехлем за лекуване на изгаряния.
Някои от тези рецепти биха станали още по-вкусни и в глинен гювеч. Ако нямате такъв, ето и едно перфектно решение за вашата кухня:
Овална тенджера с капак от чугун Calido - 33х26 см.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}