Разликата между къкрене и кипене е една от онези на пръв поглед дребни, но съществени тънкости в кулинарията, които отличават добрия готвач у дома от истинския майстор. Когато течността къкри, по повърхността ѝ се появяват неинтензивни мехурчета, които едва я раздвижват. Кипенето, от друга страна, е бурен процес - мехурчетата се издигат стремглаво нагоре и предизвикват осезаемо движение. Разликата в двата процеса променя начина, по който храната се сготвя.
Къкренето позволява дълго приготвяне, при което продуктите запазват формата и структурата си, а вкусовете се развиват бавно и хармонично. Така се готвят яхнии, супи, сосове и ястия, в които е важна консистенцията - ако огънят е твърде силен, зеленчуците ще се разкашкат, а месото ще стане жилаво. При кипене обаче температурата е по-висока и процесът се ускорява, което е подходящо за бланширане, варене на паста или стерилизация. Изборът между двете техники определя не само вкуса, но и вида на крайното ястие.
Интересното е, че много рецепти не уточняват ясно кога да се използва едното или другото. А това води до грешки, особено когато се приготвят деликатни храни. Бульон, който ври силно, ще стане мътен и с натрапчив на вкус, докато същият, оставен да къкри с часове, ще се избистри и ще развие дълбочина. Дори консистенцията на свареното яйце може да се промени значително - къкренето му осигурява равномерна топлина и нежна текстура, а кипенето може да доведе до пресготвяне и сивкав жълтък.
В професионалната кухня тази разлика се уважава и прилага с внимание. Умението да се разчете поведението на водата е част от разбирането за самата същност на готвенето. Точно както художникът познава силата на всяка четка, така и готвачът трябва да разпознава езика на балончетата. Затова, да - разликата между къкрене и кипене не е само важна, а съществена за вкуса и текстурата на храната.