С какво са се хранели хората преди нас - този въпрос вълнува не само учените и любителите изследователи, но и всеки обикновен човек. Затова нека надникнем в незапомнените времена и видим каква е била храната на онези, живели преди хиляди години по нашите земи.
Според лабораторни анализи се потвърждава, че още по време на праисторическата епоха по българските земи се отглеждали еднозърнест и двузърнест лимец, ечемик, просо, грах, леща и пшеница. По твърденията на някои археолози пък по време на неолита до раннобронзовата епоха хората са се хранели основно с шестредовия голозърнест ечемик и двузърнесия лимец.
Ловът по онова време също е заемал голяма част от набавянето на храна. Според някои проучвания се вижда, че животните са били повече диви, отколкото питомни. Сред тях се отличават дивите гъска, заек, свиня и котка, кафявата мечка, лисицата, глухарът, бизонът и др. Срещали се също мекотели и риба.
Поглеждайки малко в страни ще видим, че основните занаяти на славяните били скотовъдството и земеделието. Те имали много и всякакви видове домашни животни и храни, най-вече просо и жито. При прабългарите нещата стояли по различен начин. Задълженията на мъжете се свеждали до това да бъдат воини и да снабдяват семействата си с дивеч и риба. Също така от тях се изисквало да отглеждат коне, овце и едър рогат добитък. Въпреки че имал друга функция, при нужда конят ставал и източник на храна.
По време на походи прабългарите се хранели предимно с месо - овче, говеждо, конско, дивечово, като или го печали на жар и огън, или го консумирали сушено. Пиели и много мляко. При кратките си застоявания те прибавяли към храната си различни зеленчуци, които намирали по местата, където се движели.
Известно е, че през VI в. те приготвяли различни печива. Три века по-късно из страната имало много воденци и мандри. Ахмед Ибн Фаднала - арабски писател, живял в началото на Х в., цитиран в книгата "Българска национална кухня" на издателство "Земиздат", казва, че "в двореца на царя на волжките българи на отделна маса, според обичая, бил гощаван с печено месо, което царят сам раздавал на гостите. По време на гощавката пили специална напитка от пчелен мед, наричана "сиджу". Фаднала отбелязва и присъствието на хляб, месо, мляко, лук и горещи напитки на трапезата.
В този период обикновеното българско население се хранело предимно с диви растения, плодове и треви. Те бивали сушена или свежи. Сред най-често срещаните можем да видим диви круши, дренки, череши, киселици, къпини и други дребни плодове, лешници, листа и корени.
В следващите векове - XI-XIII в., необходимите им въглехидрати българите набавяли от ръж, просо, ечемик и пшеница. Животинската мазнина била основна, а като източници на растителна те използвали орехите и по-рядко маслините. Олиата от слънчоглед, рапица и сусам, които в наши дни можем да кажем, че са основни, в онези времена те не са били все още познати.
Наред със зърнените култури населението на Тракия отглеждало също бакла, грах, леща, диня, краставици, зеле, тикви, кестени, кромид и праз лук, както чесън, магданоз, салата и целина. През XVII в. около районите на Стара Загора, Ямбол, Сливен и Шумен градинарството било добре развито. Фасулът, една от първите американски култури, проникнали по българските земи, се появил още през XVI в. По-това време той бил на изключително висока цена, в сравнение с останалите продукти.
Лозите, овощните и зеленчуковите градини, както бостаните и водениците се срещали в изобилие по българските земи. По сведения на пътешественици тогава работели многобройни гостоприемници, които предлагали чорба от булгур, а в края на седмицата - пилаф, яхнии и ориз. Понякога сервирали крехки агнешки кебапи, агнешко задушено и рибни ястия. За пиене имало ошав и медовина. В мандрите и къщите на хората не липсвали млечните продукти - киселото мляко, каймака, прясното сирене, изварата и кашкавала. Белият хляб пък се славел с уникален вкус, а по пасищата пасели големи стада от биволи, волове, овце и кози. В зеленчуковите градини на населението се срещали най-често салати, лук, чесън, марули, праз, зеле, репички, боб, бакла, нахут, леща, докато в градините им се ширели около седем вида пшеница, овес, ечемик, както и ориз. Овощните градини били богати на плодове. Зреели череши, круши, черници, ябълки, сливи, дюли, от които приготвяли пестил и ошав.
Сред основните храни на българите през XIX в. били постните гозби и хлябът. Заедно с тях консумирали туршии, праз, ряпа и лук. Приготвяли познатите ни днес чорби от варива, в които обаче не слагали мазнина.
Хората по това време колели веднъж годишно свиня и тогава имали достатъчно месо до следващия път. Част от сланината осолявали, а остатъка стопявали. На Великден на трапезата присъствали, разбира се, яйцата и осолена козя пастърма, докато на Гергьовден печали агне. След тези празници ядяли "блажно", само когато някой заколи курбан за здраве или за оброк.
Пилешкото месо се консумирало при определени условия - в периода преди Нова година; след привършването на жетвата и вършитбата; след прибирането на есенните култури и в чест на уважаван гост.
Понякога погрешно си мислим, че месните продукти са били неразделна част от ежедневната трапеза на предците ни. Месото се е слагало на масата само при специален повод, а през останалото време се е наблягало на растителната храна и млечните продукти.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}