В Тайван любовта към захарта е толкова всеобхватна и видима, че някои хора биха се шокорали.
Плънката за така популярните пролетни рулца например бива запържена само със захар и нито щипка сол. Да, без никаква сол и тайванците гордо споделят този факт.
Любовта на местното население към сладкия вкус еволюира заедно с историята на острова. Индустрията за производството на захар започва от Нидерландската източноиндийска компания, основана през 1602 г., занимаваща се с търговия основно в Монголската империя. В началото на XVII в. тя наема фермери от Китай, които да отглеждат захарна тръстика в пределите на днешния съвременен град Тайнан.
За производството на захар са използвани предимно волове, теглещи каруци. Тягата им задвижвала поредица от каменни колела, чиято функция е да смачкат и извлекат сока от растението. След това процесът продължавал ръчно от работници, които варят, филтрират и кристализират сока, добивайки познатите и днес захарни кристали.
По това време захарта в Тайван бива силно ценена на световния пазар, заради което държи и висока цена. До 1720 г., когато Тайван е окупиран от китайската династия Цин, на острова се произвежда повече захар от всеки друг остров по света. Но тъй като голяма част от нея е предназначена за износ, за жителите на Тайван сладките бели кристали остават лукс. Ето защо те я пазели само за важни гости или специални поводи.
Именно заради това философията, гласяща "колкото по-сладко е едно ястие, толкова по-изискано е то"по-късно бива възприето буквално и храната, излизайки на уличната сцена, приема този облик.
Когато Тайван става японска колония в края на XIX в., захарната промишленост се трансформира от примитивно предприятие в съвременно и модерно такова. Преди да предприеме тази важна стъпка Японската империя разчита на вноса на захар. Осъзнаването, че субтропичния климат на Тайван е идеалното място за създаване на огромна захарна индустрия, тласва хода на историята на империята в нова посока - взима се решението да се действа по съвременен начин.
Задвижваните от животни каменни колела биват заместени от модерни фабрики, оборудвани с най-новите машини. И така, захарта става толкова доминираща част от икономиката, че производителите на сладките кристали съставляват една трета от всички работнически домакинства в Тайван. Разбира се, по-голямата част от продукцията се транспортира и консумира изключително в Японската империя, но това не бива да ни учудва.
През 1946 г., след като правителството на Китай поема контрола над острова, захарната индустрия е превърната в публично предприятие, отворено към световния пазар. Въпреки това, заради високите цени, Тайван не може да се конкурира на международния пазар и производството бързо се срива.
Днес островът вече не е движеща сила в производството на захар в световен мащаб, което обаче не пречи сладостта в местната храна да е доминиращ вкусов елемент.
Соевата паста например, с която биват полети обилно ястия като плоския хляб с пресен лук и тофу, както и сосът хайшан - червеникав на цвят, съчетаващ се чудесно с морски дарове, са значително по-богати на захар, отколкото на сол. Това важи за огромна част от традиционните храни на острова.
Захарта се използва също и за завършек на много солени ястия, типични за тайванската кухня.
Ако решите да отидете до този магнетичен остров, имайте предвид, че храната ще е предимно сладка. Но как иначе да бъде опозната една култура добре, ако човек избягва да се потопи в нейните кулинарни тайни?
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}