Маниоката у нас става все по-популярна и то неслучайно. Богатите на въглехидрати корени се превръщат в любима храна за хората, които спортуват, предпочитат здравословния начин на живот или имат непоносимост към глутен.
Маниоката бързо се сдобива с място при суперхраните. Тя съдържа витамин C и много белтъчини и минерали, сред които калий, калций и желязо.
От корените на екзотичното растение се приготвя нишестето тапиока, което е безглутеново. То се използва за сгъстяването на супи, кремове и различни видове ястия. Разновидностите на формата му не са малко, като може да срещнете тапиока на прах, на малки топчета, на люспи и на пръчици.
Като цяло маниоката има доста неутрален аромат, което позволява да се комбинира с по-пикантни подправки. Става вкусна, след като се свари, изпече или изпържи, но никога не бива да се консумира сурова, тъй като съдържа цианид. Мине ли термична обработка обаче вече може да бъдете спокойни.
Ето още няколко вкусни знания за маниоката.
Алкохол: Стотици години маниоката е била използвана от народите на различни континенти при производството на ферментирали алкохолни напитки. В Латинска Америка например тази съставка е била част от първите официално регистрирани марки бира.
Христофор Колумб: Откривателят на Америка е виновникът маниоката да стигне до Европа и днес вече да е част от хранителните продукти на цял свят. При пристигането си на новооткритата земя Колумб се среща с мирни жители, които отглеждали главно нишестения кореноплоден зеленчук маниока.
Циановодородна киселина: Горчивите сортове маниока имат повишено ниво на тази силно токсична киселина. Затова е важно те да бъдат внимателно обработени преди да станат безопасни за консумация. Единият начин е корените да бъдат сготвени на висока температура, а другият - чрез процеса на ферментация, предпочитан сред голяма част от древните хора.
Остров Ява: Растението маниока е пренесено в Индонезия от португалците през XVI в. То бързо придобива популярност, особено на остров Ява, тъй като тогава оризът там е в оскъдно количество.
Листа: Не само корените на маниоката стават за ядене. Листата на растението също са ядливи и се използват най-вече за супи и яхнии.
Суперхрана: Маниоката е с високо съдържание на въглехидрати, затова играе основна роля в много диети и носи прозвището "суперхрана".
Суша: Маниоката е една от най-сухоустойчивите култури и може да даде прилична реколта без постоянната необходимост от вода.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}