Не е тайна, че италианската кухня се състои от някои от най-популярните и вкусни ястия, намиращи се около нас. Докато вариациите на пица, паста и ризото изобилстват извън територията на Италия, други ястия с локални продукти не се радват на подобна слава. Освен ако не сте имали щастието да посетите тази зашеметяваща страна, с безкрайните ѝ километри морска ивица и красиви природни дадености, единствено тогава бихте се изненадали от нейното голямото кулинарно разнообразие.
Хората от всеки регион на Италия държат на характерно за него ястие и го приемат присърце, грижейки се то да бъде предавано през поколенията напред, за да се запази. Ето защо наистина си заслужава да се обърне внимание на онези гозби, които биха пренесли духа ни в сърцето на италианската кулинарна култура.
Пресните местни продукти са от огромно значение за италианците. Именно те правят вкуса на определените ястия характерен за региона, откъдето произлизат. Някои рецепти пътуват през времето стотици години, за да бъдат реализирани и в наши дни с почти същия автентичен за онова време вкус. Впечатляващо, нали?
Да видим три от тези забележителни ястия.
С дълбок поклон към пицата, пастата и ризотото, но нито едно от тях няма да бъде под светлините на прожекторите днес.
Риболита
Едно от нещата, с които Тоскана е възхвалявана и привлича туристи в тази част на Италия несъмнено е храната. Риболита е супата, произлизаща от този неин регион, която ще засити всеки и ще се превърне в следващото му любимо ястие. Името ѝ буквално означава "повторно варене", описващо действителното това, което италианците в миналото правели, за да осигурят храна за още един ден напред.
Риболита е селско ястие, приготвено от остатъци. Напоени със сос от по-питателни гозби парчета хляб се пускат в бульон от кейл и зрял боб и всичко друго, което е останало от предишното хранене. Резултатът е зашеметяващ.
В днешно време съставките на ястието са по-ясни, отколкото преди. Сега в него се слагат също грах, целина, тиквички и моркови. Поднася се с обилна струйка зехтин и настърган пармезан. Консистенцията на супата варира и самите италианци казват, че не е нещо необичайно да я ядете с вилица.
Както понякога правим и тук, няколко хапки супа са съпроводени с хапка пресен или стар лук.
Аранчини
Тези хрупкави топчици ориз, с пълнеж от месо, грах, сирена или каперси, са на изключителна почит в Италия, а и извън нейните рамки.
Думата "аранчини" всъщност означава малък портокал, което визуално не е далеч от истината. Според някои източници, ястието съществува още от X век, след като арабите донасят ориза на остров Сицилия. Първите официални рецепти за аранчини обаче датират от XIX в.
Пържените оризови топки обикновено се продават като улична храна заради удобството да бъдат похапвани на крак. Има и тяхна сладка версия, приготвена със захар и какао, която също е популярно лакомство.
Осо буко ала Миланезе
Осо буко е едно от най-популярните месни ястия в италианската кухня. Приготвя се от телешки джулан с кост, нарязан така, че във всяко парче да има и част от костта. Това не е никак случайно, тъй като тайната на това ястие се крие в костния мозък, който се яде със специална дълга и тясна вилица.
Месото първо се запечатва, след което се задушава на бавен огън, а към него се прибавят сотирани зеленчуци като лук, целина и морков, както и домат, бяло вино и бульон. При сервирането осо буко може да се поръси с гремолата.
Ястието се консумира самостоятелно или се поднася в компанията на ризото ала Миланезе, което често се готви с бульон от костен мозък.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}