Пицата - каквото и да кажем за нея то може би никога няма да е достатъчно.
През годините тази италианска класика се превръща в неизменна част от живота на хората. Освен това тя не се срамува да се настани удобно в уюта на домовете ни, приканвайки ни да станем от дивана и да спретнем бърза вечеря върху тесто с каквито продукти имаме под ръка.
Пицата е история - храна, пропътувала неизброими километри през вековете и стигнала до наши дни по-прекрасна от всякога, за да ни припомни, че истинското удоволствие за сетивата се крие в простата, но вкусна храна.
Наистина ли обаче знаем всичко за произхода на тестеното ястие? Можем ли да се доверим на твърдението, че посочваната за негова родина слънчева Италия наистина е такава?
Затова нека видим кои са най-големите митове, свързани с пицата, чиято теория в днешно време започва да губи силата си, благодарение на ненаситните кулинарни историци.
Наистина ли пицата произлиза от Италия
Около произхода на пицата има много неясни факти и мъгляви истории. Любимото тестено ястие крие своите корени в плоските хлябове, които приготвят в Северна Африка и Близкия Изток от хиляди години. Сред многото версии съществува и тази, че през 500 г. пр. н. е. персийските войници пържели върху щитовете си тесто, а отгоре го поръсвали със сирене и фурми. Освен това древните гърци и египтяни пекли плоски хлябове, гарнирани с билки, сирене и други продукти, които все още се срещат и в съвременния вариант на пицата.
Още преди векове тези "непълни" версии на пиците са широко разпространени заради същите причини като днес - това е засищащо, лесно и евтино ястие, което може да се яде в движение.
Сосът на базата на домати, който сега изглежда като неразделен компонент от тестеното изкушение, не съществува до 1500 г., когато през Перу доматите се появяват в Неапол. Именно тази комбинация на плосък хляб със сирене и домати е причината Италия да обере лаврите за появата на пицата. В действителност обаче тя е смесица от глобални културни влияния, простиращи се на поне три континента.
Яла ли е наистина кралица Маргарита Савойска пица "Маргарита"
Версиите около създаването на тази рецепта не са никак малко. Най-известната сред тях обаче също е обвита в мистерия и бързо печели скептиците.
Историята се базира върху срещата на един неаполитански готвач и кралица Маргарита Савойска.
Мястото, на което се развива действието, е Неапол, когато през 1889 г. италианският крал Умберто I пристига със съпругата си Маргарита Савойска на посещение в града. По твърдение на историците кралицата се уморява да се храни с изисканата френска кухня, която е популярна по това време сред кралските семейства в Европа. Това е причината кралицата да иска да опита местната кухня и за целта е повикан Рафаеле Еспозито - най-известният производител на пици в Неапол. Той получава задачата да направи три различни варианта на тестеното ястие.
Според историята кралица Маргарита Савойска бързо отхвърля първите две пици - "Маринара", която е с чесън, и "Наполи" - с хамсия. Третата обаче веднага грабва вниманието ѝ. Тя е с най-прости съставки - доматен сос, моцарела и клонче босилек, чиито цветове сякаш символизират италианското знаме.
Заради развълнуваната кралица Еспозито решава да кръсти пицата "Маргарита", в чест на Маргарита Савойска.
Една малка подробност обаче хвърля сянка върху достоверността на историята.
След като кралското семейство отплава, готвачът не спира да получава благодарствени писма от кралицата. Едно от тях дори може да бъде видяно и днес на една от стените в пекарната на Еспозито в Неапол, носеща името "Бранди".
Някои кулинарни историци обаче започват да се съмняват в достоверността на писмото. Провокирани от уж на пръв поглед очевидната случайност, че продуктите върху любимата пица на кралицата са с цветовете, наподобяващи италианския флаг. Така те започват да се ровят по-дълбоко в историята и откриват нередности в благодарственото писмо на кралската особа, висящо на стената. Кралският печат, с който то е подпечатано, се оказва, че не прилича на тези, използвани по онова време. Освен това, той е трябвало да бъде поставен в горния ляв ъгъл, а не в центъра на листа, както е обичайно да се прави в средата на XIX век.
В използваната хартия кулинарните историци също намират нередности. Тя не отговаря на тази, върху която кралските особи водят кореспонденцията си по това време, но когато се вглеждат още по-внимателно, забелязват и друго - почеркът на шамбелана, който пише писмото, не е същият.
Кой обаче е фалшифицирал благодарствените слова на Маргарита Савойска засега остава в тайна.
Плодовете наистина ли не принадлежат на пицата
Може би сте чували твърдението, че плодовете нямат място върху пицата. Подобни думи са изричани от световноизвестни кулинари, може би защото лично на тях комбинацията не им допада. Но ако се заровим малко по-дълбоко в историята и се върнем хиляди години назад, ще видим някои интересни факти.
Като изключим персийските войници, които пържат плоски хлябове на щитовете си и ги поръсват със сирене и фурми още през 1500 г., живеещите по Средиземноморието също покриват своите питки със сирене, смокини или грозде, понякога дори ги поливат и с мед.
Думата "пица" е била използвана за определението на плоските хлябове през 997 г. сл.н.е., така че на тази гарнитура от плодове върху тесто хората са се наслаждавали много преди ние да превърнем тестеното ястие в модерна храна.
А и за да сме честни, доматът също спада към групата на плодовете.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}