Преди 32 години на големия екран се появява класиката на Скорсезе "Добри момчета". Рей Лиота, Джо Пеши и Робърт Де Ниро не просто изиграват ролите на изпечени гангстери - те се въплъщават в тях. Комбинацията от равни количества блясък и жестокост държи зрителя с широко отворени очи от начало до край. Спомнете си само как Хенри (Рей Лиота) връчи окървавен пистолет в ръцете на приятелката си Керън (която после му стана и съпруга, де), за да скрие оръжието в гаража на майка й, а тя сподели с драгия зрител колко "възбуждащо" било това за нея... Фетиши всякакви, но неслучайно хората от векове са забелязали, че има нещо неустоимо привлекателно за нежния пол, което те необяснимо намират в не до там обществено угодните мъже, които обаче така успешно и с лекота се справят дори и с най-напечените ситуации в живота, независимо на каква цена.
Сигурно всички ние искаме като добрите лоши момчета да паркираме, където си пожелаем, да не чакаме за резервация дори в най-скъпите ресторанти, да заведем половинката си на почивка в Копакабана (макар и във филма това да е просто името на едно легендарно за времето си заведение), да връчим на жена си пачка от долари "да си купи нещо хубаво днес" и да разрешаваме всичките си проблеми с един изстрел в нечия "камбана"... Но в кинолентата има и няколко сцени, които като ги гледа човек, няма как да не му "потекат лигите".
Изглежда, че мафиотите са можели да правят, каквото и когато си пожелаят, но оставаме с впечатлението, че определено в техния живот храната е заемала челно място. Ето и няколко кулинарни съвета, които можем да получим от тях ако внимателно изгледаме този любим филм за пореден път.
Мама готви най-добре!
Спомнете си сцената, в която Томи, Джими и Хенри се отбиха посред нощ до дома на Томи, за да потърсят лопата, с която да закопаят трупа на Били Батс. Там се появява една дребна, симпатична мъничка женичка - майката на Томи - която грижовно настоява момчетата да хапнат преди да тръгнат "по работа". Актрисата, всъщност, е Катерина Скорсезе - майката на Мартин Скорсезе. Това е намек, че няма по-вкусно от домашно приготвеното ястие. За жалост, не всички разполагаме с италианска майка, която да ни научи как правилно да си направим сос Маринара и може би точно заради това Катерина Скорсезе публикува "Фамилната книга с рецепти на сем. Скорсезе" (която, уви, вече е почти изчерпана от книжния пазар).
Мафиотите в затвора ядат като царе!
Мухлясал хляб и овесена каша с хлебарки? "Ти знаеш ли аз кой съм?!" Това може и да е дежурната реплика на всеки трети българин, когото, "черто"*, никой не го знае кой е, а именно - дребен "бачкатор", който цяла година отделя от заплатата, за да може за две седмици да похарчи 1000 лв. на хавлия до шезлонг на Слънчака и да се държи като деребей с целия обслужващ персонал... Но мафиотите всеки ги е знаел кои са и в затвора те са били като на хотел (Да не забравяме и сеньор Ескобар, който навремето сам си построи затвор, за да му е по-комфортно излежаването на присъдата). А и какво лошо има в ежедневните доставки на омари, скъпо уиски и бутилки бяло вино, все пак?
* certo - това, разбира се, е италианската дума за английскoтo "of course" :)
От филма забелязваме, че Добрите момчета в затвора си имат строг режим за вечеря. Пък и са в затвора, все пак - как да не е "строг" режимът... Първо се поднася задължителната паста, а после идва ред на месото или рибата. Ако имате късмет и чичо Поли Сисеро е на кеф, то може да го помолите да нареже няколко скилидки чесън на тънко с бръснарското ножче, за да може ароматният зеленчук да се разтопи в тигана със зехтина, където ще се пържат стековете.
А вие как предпочитате телешкия стек? Вини отговаря със "средно изпечен", заради което Джони саркастично го нарича "[не-ми-е-удобно-да-напиша-какъв-точно] аристократ". Но човекът е прав - средно изпеченият стек е може би най-вкусният. Така, че - слушайте батко си Джони!
Тук може да се запознаете и конкретно с рецептата за месо със сос, взета от книгата на Катерина Скорсезе - по същия начин е частично заснета и на филмовата лента:
Не оставяйте сосът да загори!
Малко преди да арестуват Хенри, той цял ден готви едно ястие за брат си. Задушава говеждо, телешко и свинско с Грейви сос. А за гарнитура приготвя боб с чесън и зехтин, чушки на огън и пържени котлети. Тъй като, обаче, му се налага да посвърши малко работа из града, Хенри оставя брат си да дежури неотлъчно до печката. Защо? За да има кой постоянно да бърка соса, разбира се (ъф корс и черто).
"Сосидж ен' пепърс" - по цял ден, всеки ден!
Наденички с чушки е класическа италианска рецепта и нека само се замислим колко много пъти я виждаме през целия филм. В САЩ я знаят като "сосидж ен' пепър", но моите приятели от известната сицилианска фамилия на Дон Бузи ми обясниха, че на италиански ястието се произнася като "Салсичя и пеперони". Това го пояснявам за лингвистично любопитните като мен. Та... дори когато Хенри отива да се помоли на чичá си Поли за помощ, Поли си готви точно това. И то - 'щото му е "през салсичята", че Хенри е станал зависим от дрогата при положение, че поне около 18 (хиляди) пъти го предупреди "да не се захваща с тая работа!". Ето ти, моето момче, едни $3200 да захлебиш и повече не ме занимавай! (Нищо, че благодарение на теб за само един живот време изкарах милиарди). Но това не е важно. Да се фокусираме върху хапването. Ето тук можете да се запознаете по-подробно и със самата рецепта за вкусния деликатес с наденички:
Не се храни като "загубеняк"!
"Загубеняците" във филма е термин, с който гангстерите наричат тези като нас - обикновените хора, които по техни думи "цял живот бачкат като идиоти за някой друг и накрая не могат дори да си платят сметките. Не могат да пратят и децата си в колеж. Раждат се като такива и като такива си умират - загубеняци!" Още в началото Хенри казва, че от малък се е заклел, че за нищо на света няма да се превърне в един от тях.
Тази дума той използва и в края на историята, когато свидетелства срещу бившите си мафиотски другари в съда и се налага да вкарат него и семейството му в Програмата за защита на свидетелите. Хенри се оплаква, че вече трябва да живее като обикновен гражданин и да яде поръчана храна. "Поръчваш си паста и ти носят яйчни нудъли с кетчуп!", недоволства той.
Така че, дори и да не сте мафиот, все пак сте на свобода, за разлика от повечето от тях. Това означава, че винаги имате избора "да не се храните като загубеняк" и да си приготвите нещо автентично и вкусно по италиано-американски или сицилиано-мафиотски!