Жените и любовта на мъжете към тях неведнъж са преобръщали хода на световната история, а същото важи и за кулинарната. Появата на някои от най-обичаните десерти са свързани с пикантни легенди за любов, разочарования и интриги.
Пишмание
В Турция се славят като царе на сладкишите и десертите заемат почетно място в националната им кухня. Едно от най-атрактивните им лакомства, наред с баклавата, е пишманието. Ако никога не сте го опитвали, на вкус наподобява нещо като захарен памук, но изглежда досущ като намотани гнезда от прежда.
Макар да го сравняваме със захарния памук, всъщност в състава му са вложени и масло, и брашно.
Най-старите сведения за появата на пишманието датират от XV век, а за негов пръв майстор се счита сладкар на име Хайри. Легендата гласи, че Хайри бил влюбен в изключително красива, но по-закръглена дама. Вдъхновен от любовта си към нея, решил да създаде десерт, който да й посвети. Така сътворил рецептата на пишманието, като първоначално го нарекъл "шишмание" или в превод- "дебеланка".
Любимата му не се обидила, а тъкмо обратното - поласкала се от жеста на внимание. С времето обаче проявила коварния си характер и вгорчила живота на Хайри. Ревнувала го, била своенравна и той се принудил да я остави. След като го направил, приятелите му започнали да казват на сладкиша "пишмание", което всъщност значи "разкаяние".
Днес градът, известен с направата на този десерт, е Измит. Там има най-много майстори на пишманието, което е познато още като теглени бонбони, бонбони от конци, памук халва и дворцова халва.
В Анталия, по време на Рамазана предлагали тази халва на голям поднос, предимно на т.нар. момински събирания, на които девойките гадаели своето бъдеще. В град Кастамон, в Северна Турция, пишманието и днес се смята за рядък и много ценен подарък.
Доскоро тези теглени бонбони са се приготвяли ръчно в по-голямата част на Турция, но към днешна дата производствения процес е технологично модернизиран, тъй като е много трудоемък. Първоначално на силен огън се вари гъст захарен сироп. Отделно се препича брашно, което впоследствие се охлажда. Следва изсипването на захарния сироп върху брашното и събирането на сместа на голяма купчина. После започва голямото месене на захарно тесто и разтеглянето му на всички страни, докато не заприлича на тънки конци. Дори да звучи лесно, всъщност си е занаятчийска работа и приготвянето му у дома е същински изпит за търпение.
Тирамису
Едва ли има човек, който да е опитал веднъж тирамису, и да не е паднал във вечен плен на този същински италиански кулинарен шедьовър. Днес той е сред най-прочутите и обичани в света десерти. Има хиляди интерпретации на официалната рецепта, предлага се почти във всеки ресторант, но малцина знаят любопитната история за появата му.
Още от XIX век тирамисуто се смята за мощен афродизиак, а легендите разказват как зад сътворяването на рецептата стои прочута италианска съдържателка на публичен дом. Идеята на десерта била посредством съставките си да разрешава евентуалните спънки, които биха могли да възникнат в изпълнението на брачните, а и извънбрачните задължения на мъжа.
Както и сладкишът да действа ободряващо на нейните служителки. Публичният дом се намирал в италианския град Тревизо, известен в миналото с освободените нрави там и стичащите се от цял свят посетители, търсещи удоволствия и наслада. Тирамисуто несъмнено е хармония от вкусове, които предизвикват екстаз, но някои вярват, че не само на небцето. В превод от италиански името му означава "ободри ме", заради съдържанието на кафе и какао в него, но често думата е превеждана и по още по-закачливи начини.
И до днес обаче в Италия се вихрят ожесточени спорове кой, кога и къде точно е измислил тирамисуто. Някои твърдят, че десертът идва от Сиена и за пръв път е бил направен по време на посещение на херцог Козимо III Медичи. Тогава сладкишът се наричал zuppa del duca - "супата на херцога". В Торино пък поддържат друга версия - тирамисуто било създадено специално за графа Кавур - Камило Бенсо. Най-епични обаче са споровете между областите Тревизо и Удине. Скандалите в тази посока напоследък са утихнали, след като италианското министерство на земеделието, горите и храните признава за родно място на тирамисуто Фриули-Венеция Джулия, добавяйки го в списъка с традиционните храни в региона.
Торта "Наполеон"
Като всяка прочута торта, и "Наполеон" е свързана с редица митове, един от тях обаче носи любовен привкус. Първата версия за появата на френския класически десерт гласи, че идеята възникнала още през 1645 г. в главата и кухнята на сладкаря Клавдий Геле. Рецептата станала изключително популярна и била открадната от неаполитански шпиони, откъдето дошло името й.
В другата версия обаче са намесени император Наполеон Бонапарт и неговата любима. Романтична легенда разказва, че пословичния с увлечението си по женската красота Бонапарт решил да ухажва една от придворните дами на съпругата си Жозефин. Тя обаче го хванала в крачка, а хитрият император излязъл пред нея с оправданието, че шепнел в ухото на дамата не любовни слова, както тя подозирала, а нова рецепта за торта. Разгневената Жозефин не повярвала сляпо на думите на любимия си и го принудила да издиктува моментално рецептата. Записала я дословно и я занесла на готвачите в кухнята, като им заповядала да я приготвят. До последно вярвала, че ще успее да унизи съпруга си, но всъщност той излязъл истински добър кулинар или пък импровизатор. На следващия ден на императорската маса вече бил сервиран нов десерт - торта "Наполеон".
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}