Много от продуктите, с които готвим, могат да бъдат използвани с максимална ефективност, та дори и онези, останали от предното готвене. Годишно изхвърляме тонове храна, която иначе бихме се опитали да оползотворим. Сигурно почти няма човек, който да обича да изхвърля нещо, за което са похарчени пари. Затова ви даваме няколко идеи как да сме по-практични и пестеливи в кухнята.
Как да намалим количеството храна, която ни остава?
На първо и най-важно място, добре е да поддържаме добра организация в хладилника и кухненските шкафове. Така по-лесно ще си правим сметката и ще знаем с какво точно разполагаме и какво нямаме, за да купим само най-нужното за дадена рецепта. Ето и как по-лесно да постигнем тази цел:
- Добре е винаги да знаем за колко души ще готвим, както и кой какво обича и предпочита. Ако ще правим таратор, но някой от семейството ни не обича копър или чесън, вместо да правим две отделни тенджери, не пречи "проблемните" продукти да сервираме наситнени в малки панички и всеки да си слага колкото и ако иска. Вярно, че на вкус не е същото, но е добър компромисен вариант. В крайна сметка, храненето е удоволствие и всички трябва да са щастливи.
- Преди пазаруване можем да си напишем списък с нужните количества продукти, за да сме подготвени в магазина. Така ще правим доста по-пресметнати решения пред стилажите със стока, ще спестим средства и накрая няма да се налага да изхвърляме развалена храна. Да подготвим една салата, една разядка и едно основно ястие, е много по-добър ход от това да отрупаме цялата маса с много и най-различни ястия, за които даже не сме сигурни, че ще си подхождат едно с друго.
Какво да правим ако остане неизядена храна?
В парка може правилният отговор да е "кучето", но в кухнята най-добрият приятел на човека е хладилника, както и фризера. Полезно умение е човек да знае какво и как да замрази.
- Ако винаги имаме празни буркани и торбички за храна под ръка, това е гаранция, че няма как да изхвърлим останалите сосове и супи. Даже така ще ни е по-лесно да ги разделим на порции и да ги замразим.
- Останалият хляб пък би се съхранил идеално във фризера, увит в хавлия или кърпа. Така ще си осигурим готов материал за крутони и печени филийки.
- Да не забравяме алуминиевото и стреч фолиото. Второто гарантирано ще запази нашите салати свежи за поне още ден. Само трябва добре да увием купата, в която сме ги приготвили. Алуминиевото фолио ще съхрани сандвичите в случай, че сме приготвили 2-3 повече. И двата вида фолио са идеални за краткосрочно съхранение на храна.
Нова храна с остатъци от стара
Тук е важно да вложим повече въображение. Но ето все пак и няколко доказано работещи идеи:
- С останалите картофи, други зеленчуци или паста ще направим всеки вид омлет още по-вкусен.
- Останалият хляб, както вече споменахме по-горе, ще стане на чудни хрупкави крутони, с които да овкусим супите.
- Месото също е подходящо за повторна консумация. От неизядените пържоли можем да направим вкусна яхния с доматен сос или пък сос за спагети.
- Рибата не прави изключение, защото е идеална за обогатяване на всякакъв вид кюфтета и друг вид скара. Ако я наситним и я смесим с обикновена кайм, ще получим отлични кюфтета, с които даже ще изненадаме приятно гостите. Неизпържените кюфтета също подлежат на дълбоко замразяване, за да са винаги под ръка и да си приготвяме от тях само колкото е нужно.
Това е малка част от възможните идеи за "по-умно" използване на храната. Важното е да сме креативни в кухнята, а останало самò ще си дойде на мястото - в хладилника и съдовете, а не в кофата.