В Космоса, освен хора, животни, песни и различни причудливи предмети, са летели още таратор, сарми и супа топчета?
Ако някога сте се питали с какво се хранят астронавтите по време на мисия, то менюто им със сигурност не е "извънземно", но подготовката на запасите е повече от любопитна.
Космическият рецептурник включва всевъзможни ястия, а интересното е, че България е третата страна в света след САЩ и Русия, която започва да произвежда храни, пригодени за консумация в Космоса. "Готвачите" всъщност са учените от Института по криобиология и хранителни технологии към БАН.
Създател на технологията за производството на храна за космонавти е криобилогът акад. Цветан Цветков, който е роден в монтанското село Стубел. Технологията се опира на процеса на лиофилизация. Той представлява принцип във физиката, при който от непосредствено твърдо състояние, храната преминава в газообразно състояние.
Продуктите предварително се замразяват, след което се изтеглят кристалите под вакуум. Финалната стъпка е да се оформят изключително интересни по структура храни. При този процес хранителните продукти намаляват около 7-8 пъти теглото си, но запазват всичките си ценни съставки. Освен това срокът им на годност се увеличава драстично и могат да се съхраняват по този начин в продължение на около 5 години.
Голямото предимство обаче е, че е възможно да се транспортират изключително лесно и не заемат никакво излишно пространство. Консистенцията и структурата им са много фини, а съдържанието на влага в тях се измерва на под 5 %. Въпреки сложната технологична обработка, през която преминават, те не губят своите аромати и вкусови качества. Учените казват, че при този метод на обработка протеините не се разрушават, витамините се запазват и ензимите съхраняват своята активност.
Ако се чудите дали всяка храна може да се обработи по този начин, отговорът е - да. На 10 април 2023 г. ще се навършат 44 години от първия полет на българин в Космоса. През 1979 г. страната ни става шестата в света, изпратила човек в космическото пространство, след СССР, САЩ, Чехословакия, Полша и ГДР.
За полета на Георги Иванов - първият български космонавт, на кораба "Союз 33" е създадено и първото българско космическо меню по т.нар. проект "Шипка". То съдържа в себе си цели 27 вида лиофилизирани храни, в това число супи, основни ястия, десерти, традиционно българско кисело мляко и плодове. Храната е предоставена на Георги Иванов и Николай Рукавишников, с когото летят заедно, под формата на таблетки.
Дневното им меню е било с минимизирана маса и обем между 300 и 500 грама, като е включвало общо четири хранения на ден. Те са имали възможност да избират между гулаш, супа топчета, супа със зеле и месо и таратор. Сред основните са присъствали телешко с картофи и зелен фасул, мусака, лозови сарми. Десертите са били нишесте с какао, кисело мляко с плодове, диетични сладкиши с извара и конфитюри. Имали са под ръка и плодове, но само богати на минерални соли, микро и макроелементи, като ягоди, кайсии, праскови, пъпеши, киви.
Разбира се, на борда е присъствала и лютеницата. За втория полет на българин в Космоса пред 1988 г., когато на мисия е изпратен Александър Александров, на борда е носил 25 вида храни.
Космическото меню учените съобразяват напълно с условията в Космоса и е необходимо то да покрива изискванията на организма от хранителни вещества, както и да доставя около 3 хил. килокалории на денонощие. Най-строги са изискванията от гледна точка на микробиологията. В Космоса не се изпращат храни, които могат да се развалят или да доведат до отравяне на екипажа.
Първата храна, която е била изядена в космическото пространство, пък е беконът.
"Щастието е парче бекон за закуска", казвал астронавтът Джим Ловел по време на своя полет на "Аполо 8" през 1968 г. Той носел със себе си 8 парчета от любимото си мезе и препечени кубчета хляб. Оттогава до сега науката значително е напреднала и в последните години се правят опити да се измени ДНК-то на екипажите, които летят в Космоса, за да се пригодят със съответните условия на живот и хранене.
За съжаление, в България космическа храна вече не се произвежда, но в Института по криобиология и хранителни технологии към БАН "готвят" за алпинисти, авантюристи, както и за хора със специфични здравословни проблеми.