Патриархът на българската литература Иван Вазов е бил ценител на вкусната домашна храна, а за богатата трапеза в дома му са били отговорни две от най-важните за него жени - майка му Съба и сестра му Въла.
Народният поет спазвал стриктен режим и имал отявлен афинитет към определени храни, които винаги присъствали в менюто му, а то не се променяло с години. Всеки ден майка му го питала какво ще иска за обяд за следващия и изпълнявала с усърдно и с удоволствие желанията му.
Геният на българската литература не обичал да закусва, но всяка сутрин в 8 часа сестра му Въла се качвала в спалнята му на горния етаж на къщата и му поднасяла чаша с горчиво турско кафе, ледено студена чешмяна вода и препечена виенска кифличка. Докато преглеждал сутрешната преса, Вазов изпивал кафето си и хапвал леката закуска. Не обичал да се храни питателно преди да е дошло обедно време. До обяд вършел задачите си, често излизал навън на разходка с кучето си Хектор, а след това задължително се отбивал до кухнята, за да нагледа как върви приготвянето на обяда. Поетът обичал народните ястия, но на една традиция държал повече - на обедната трапеза цялото семейство да сяда заедно на масата.
Обичайно се сервирали супи. Най-предпочитаната от Вазов била тази с яйца. Майка му я приготвяла, като в подсолена вода счупвала 5-6 яйца, по едно за всеки. След като се "забулят", ги вадела с решетъчна лъжица, поливала със студена вода и подреждала в супника. Отгоре ги заливала с домашно приготвен бульон, богат на подправки и билки. Писателят харесвал още зелева каша, фасул с ориз на фурна с много джоджен, както и дроб сарма. Последното ястие майка му обичайно приготвяла по негово желание за големите празници в семейството.
Докато се хранели на обедната трапеза, поетът и роднините му мълчали от уважение и благодарност към храната. Когато и последният край масата приключел, Вазов пръв вземал думата. След кратък задушевен разговор се оттеглял в кабинета си, а следобедите му не минавали без задължителния чаен ритуал с руски самовар.
Вечерята в дома на класика се сервирала не по-късно от 20 часа. Отново цялото домочадие се събирало в трапезарията. Хапвали се няколко пъти седмично месни манджи, а в останало време - постни, типично български ястия. Вечерно време Вазов имал навика да прекалява често с храната, защото повече му се услаждала. Никога обаче не ставал от трапезата, без да погледне иконата и да благодари на Господ, както и да целуне ръката на обичаната си майка Съба.
Сладкишите не били голяма негова слабост, предпочитал солените храни, но имал два десерта, без които не можел. Първият съвсем простичък - сладко от зрели смокини. Порцията му винаги била от точно 3 на брой плода и задължително му се сервирала с чаша вода. Сред тортите най-харесвал бадемовата с бяла глазура.
Железният си и стриктен режим Вазов си позволил да наруши само когато се случила съдбовната му среща с видната писателка, преводачка и общественичка Евгения Марс, която така го запленила, че се превърнала в негова вдъхновителка и муза. Тя обичала да му поднася като комплимент по време на техните срещи топло мляко с какао и филийка с черен хайвер, които му се стрували по-хубави от всичко, което някога е опитвал в живота си.
Патриархът Иван Вазов 1850 - 1921
Иван Вазов умира на 22 септември 1921 г. на 71 години по време на традиционния семеен обяд. В последния му ден Евгения Марс го навестила в дома му сутринта. Той слязъл долу в кухнята и поискал самун топъл хляб и шише домашна ракия, за да почерпи гостенката си по повод завършването на драмата "Престолът", заради която няколко нощи не бил спал. После двамата излезли на разходка, а когато той се върнал у дома, сестра му Въла му поднесла зелен фасул. Казала му: "Днес имаме празник", защото знаела, че обичал боб, а той я репликирал: "Само сухият фасул е празник!".
Иван Вазов:
"Само сухият фасул е празник!"
След като изпил дежурната си чашчица с домашна ракия и поискал да му донесат вино, конвулсии разтърсили тялото му. Когато лекарят дошъл на място, успели да накарат поета да отвори уста с две лъжици стар коняк. Броени минути след това обаче сърцето му спряло, макар седмица по-рано докторът да казал, че бил напълно здрав.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}