Ненадминатите класици от руската литературна школа са оставили след себе си не само редица велики литературни шедьоври, но и ярки кулинарни рецепти. Добрата храна е заемала особено важно място в наситеното им със случки битие, а често навиците и предпочитанията им са издавали за тях повече, отколкото героите в творбите им.
Пушкин и пожарските котлети
Великият поет Александър Пушкин не бил прекалено изтънчен гурман, но обичал храната и разбирал от кулинария на прилично добро ниво. Можел да се храни навсякъде, стига да е вкусно, както в изискан ресторант, така и в най-обикновена селска кръчма.
Неслучайно една от култовите му мисли, открита в личните му бележници, гласи - "Не отлагай за вечеря това, което можеш да изядеш за обяд".
Поетът изключително харесвал постните ястия от традиционната руска кухня. Редовно хапвал печени картофи, студена рибена супа с листни зеленчуци, туршии, кисело зеле, заквасено мляко. Любимата му месна гозба - пожарските котлети, той увековечава дори в стих, в писмо до своя приятел Сергей Соболевски.
За пръв път във вкуса им Пушкин се влюбил през 1826 г., когато ги опитал в гостилница "Пожарская" в град Торжок, Тверска област, Русия. После се завръщал там многократно само заради порция от тях.
Славата им се носела из цяла Русия, а рецептата била съвсем проста - килограм краве масло на килограм смляно пилешко месо. От тях се оформят кюфтета, които се овалват във фино смлени сухари, после в яйчен жълтък, след това - отново в сухар. Накрая се пържат.
Сладкишите не били изкушение за поета, но особено харесвал мармалад от консервирани диви малини с ром и захар. Точно това и поискал да яде преди прословутия дуел, след който умира тежко ранен едва на 37-годишна възраст.
Вегетарианецът Толстой
Лев Толстой, най-известният привърженик на вегетарианството сред гениите в литература, е бил принуден до края на живота си да гледа как собственото му домочадие поглъща с апетит сочно телешко.
Идеята за вегетарианството започнала да присъства в живота му около неговата 50-а годишнина - период, в който той се отдал на болезнено търсене на философския и духовен смисъл на човешкия живот.
Импулсът да стане категоричен вегетарианец го връхлетял, когато станал неволен свидетел на заколението на прасе, което отключило у него желание да се противопостави на насилието. Но дори в собствения си дом не срещал сподвижници.
Писателят се стремял към простота в бита, но по желание на съпругата му София Андреева на масата им всеки ден се сервирало и месо, при това от прислужници и в скъпи порцеланови съдове. Кухнята на семейство Толстой не се отличавала от кухнята на другите помешчици. По това време менюто на всяко знатно семейство се е състояло от традиционните руски супи - солянка, шчи, както и пирог, редувани с френска кухня.
"Диетата ми е основно от гореща овесена каша, която ям два пъти на ден с пшеничен хляб.Освен това на вечеря ям зелева супа или картофена супа, каша от елда или картофи, варени или пържени в слънчогледово или синапено масло, и компот от сини сливи и ябълки. Обядът, който ям със семейството си, може да се замени, както се опитах да направя, с една овесена каша, която е основното ми хранене. Здравето ми не само не пострада, но се подобри значително, откакто се отказах от мляко, масло и яйца, както и от захар, чай и кафе ", пише в записките си Лев Толстой.
През последните 25 години от живота си писателят активно пропагандирал идеите на вегетарианството в Русия. Той допринасял за развитието на списанието "Вегетарианство", в което публикувал свои статии, приветствал откриването на ресторанти с безмесна кухня. Освен това е бил почетен член на множество вегетариански общества.
Чехов - от лакомник до кулинарен аскет
Израснал в семейство на бивш крепостен селянин, младият Чехов прописва от глад и липса на финанси. Немалка част от персонажите му обаче си остават представители на буржоазията.
В много от неговите творби храната присъства като важен щрих в образите на героите или като психологически детайл от предстоящата развръзка. В някои от ранните му разкази има забележителни описания на трапези и ястия, а на младини самият Чехов живе по-разгулно, обича весели и богати трапези с приятели.
По-късно апетитът му изглежда е притъпен, а след 1897 г., когато лекарите откриват, че е болен от туберкулоза, яде съвсем малко.
"Никъде и никога не съм пил и не съм ял толкова вкусно, както на трапезата у Чехови, поне толкова весело и апетитно", пише в спомените си неговият приятел И.Л. Шчеглов.
"Антон Павлович ядеше извънредно малко и не обичаше да седи на трапезата", отбелязва Куприн за последните му години.
Но едва ли има съмнение, че авторът на "Чайка" и "Вишнева градина" обича живота с неговите трапезни прелести, макар да се отвращава от лакомията.
Любимото му ястие е печена каракуда в сметана. Тази риба той дори споменава в разказа си "Сирена" и уточнява - "За да не мирише на тиня и да бъде изтънчена, рибата трябва да се накисне предварително в мляко за цяло денонощие".
Рибата се подправя със сол и черен пипер и първо се запържва, после се слага в тава, покрива се с картофи и се залива със сметана. Пече се 30 минути. Неговата съпруга, актрисата Олга Книпер, разказва как няколко часа преди смъртта му в Германия писателят поисква чаша шампанско - "Спокойно изпи всичко до дъно, тихо легна на лявата си страна и скоро замлъкна завинаги".
Гогол и италианската паста
Николай Гогол, макар да възпява Русия-матушка, имал непреодолимо влечение и изявен афинитет към италианската кухня. Те се отключили у него след годините живот в Рим, където паднал в плен на местните деликатеси.
Най-много писателят обичал традиционната и съвсем семпла паста. Обикновено си я приготвял саморъчно, като добавял стабилно количество масло и изобилие от пармезан.
Освен това Гогол изпитвал по детски искрена страст към десертите. В джобовете му вечно се намирали бонбони, гевречета, курабии, с които черпел себе си и другите.
Където и да се намирал, в дома на писателя винаги имало чай, но никога без "гарнитура" кифлички или други тестени изкушения. Захарта, противно на научните изследвания и лекарските препоръки, му помагала за концентрация и му служела като начин да повика вдъхновението.
Традициите на Достоевски - ръжена водка и сладкиши
Не е трудно да се забележи, че главните персонажи в романите на Достоевски много спорят и преживяват, но твърде рядко ядат. Самият той не бил чревоугодник, а по спомените от негови приятели и роднини руската кухня заемала почетно място в ежедневието на писателя.
В дома на Достоевски консумирането на някои блюда се превръщало в специална церемония. В някои записки на жена му Анна, а дори в един негов разказ, се споменава за хляб с кашкавал. Обикновените сандвичи, но задължително с кашкавал, били любими на писателя. Обичал и варена кокошка, която преглъщал с мляко.
Писателят често молел да му готвят ястия, популярни по това време в Петербург, като например: московска солянка (супа с месен бульон, нарязан колбас, зеле и кисели краставички), шницел от телешко месо, разтегаи (пирожки с различни плънки), печени пирожки.
Освен това Достоевски имал и немалко оригинални гастрономически навици. Преди сервирането на десерта винаги изпивал половин чашка коняк. При меланхолия пък молел за чаша бульон, телешки шницел, чай и вино.
Когато писателят бил в добро настроение, предпочитал сирене, орехи, ядки, портокали, лимон, гъби, хайвер и френска горчица.
Списъкът със странни кулинарни привички на Достоевски може да бъде попълнен и с употребата на ръжена водка за закуска, която се правела с пшенични дрожди.
Класикът обожавал сладкишите и ги съхранявал в специални кутии на рафта в работния си кабинет. По спомени на дъщеря му - Любов Фьодоровна Достоевска, баща ѝ "охотно си хапвал от тях през деня, а понякога и нощем."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}