На 20 декември по традиция отбелязваме Игнажден, като в миналото на днешния ден предците ни празнували идването на Нова година и коледните празници.
Вечерта срещу Игнажден била първата коледна вечер. На трапезата се поднасяли постни ястия, жито и орехи, омесвал се специален обреден хляб, върху който се запалва свещ. Най-възрастния в дома обхождал с тамян къщата, за да изгони всички зли сили.
Според християнските традиции на този ден започват родилните мъки на Богородица, ето защо бременните жени не се захващат с работа, за да родят по-леко.
В различните краища на България Игнажден носи различни имена, сред които Идинажден, Игнатьовден, Полаз и др.
Най-известният обичай, който се спазва и днес, е да се следи какъв човек ще влезе в дома. Какъвто е характерът му, такава ще е цялата следваща година.
Макар днес да приемаме това просто като интересна традиция, предците ни са смятали ритуала за толкова важен, че в навечерието на празника се пременяли и отивали да поканят специално избран от тях гост. Той се канел на трапезата и се гощавал обилно, а за благословия бил обсипван с пшеница и сушени плодове. Стопаните можели и да го дарят с някоя дреха или вълна и ако годината се окаже плодородна, на следващия Игнажден те канели отново същия човек да мине първи през прага им.
Както казахме и по-рано, на трапезата присъстват само постни храни, тъй като от днес до 25 декември започва най-строгият пост. Обикновено се слагат пита, варена царевица, жито, картофи с праз или булгур, лук, чесън, кравайчета, мед, орехи и туршия.
На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън, жар или сол, за да не излезе берекетът от дома.
Предците ни гадаели каква ще е годината по това какво ще е времето в този ден. Ако вали дъжд, значи и през април ще има дъжд и плодородие. Но ако времето е ясно, пролетта ще е суша.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}