Лукът е истински герой в кухнята - винаги на разположение, винаги полезен. Присъства в почти всяка рецепта - от супи и сосове до яхнии и салати. И макар често да остава на заден план, в сянката на главните съставки, този многослоен зеленчук има далеч по-интересна история и много повече приложения, отколкото подозираме.
Смята се, че лукът е сред най-древните храни в света, макар никой да не знае със сигурност от кога е част от човешкото меню. Предполага се, че произхожда от териториите на днешен Иран и Западен Пакистан, а според много изследователи е бил основен елемент от храната на праисторическите ни предци. В Древен Египет лукът се е считал за свещен и фараоните са били погребвани заедно с него, а в Древен Рим се е използвал като средство срещу какви ли не болежки, както от безсъние, разни в устата, ухапвания от кучета и дизентерия.
И до днес популярността му не намалява. За съжаление обаче, съществуват и доста заблуди за този зеленчук, които мнозина погрешно приемат за факти. Ето някои от най-често срещаните митове, с които е време да се разделим.
Мит: Няма как да се отървем от миризмата на лук в устата
Мнозина избягват лука и чесъна преди романтична среща, страхувайки се от последствията за дъха си. Но истината е, че няма нужда от това и не, не е нужно да носите и четка за зъби в джоба си. Характерният аромат, както и сълзите при рязане, се дължат на високото съдържание на сяра в лука, но има начини да се неутрализира ефектът.
Няколко хапки сурови плодове или зеленчуци след консумация могат да свършат чудеса. Доказано е, че ябълките и марулята значително намаляват миризмата. Листата на свежи билки също могат да помогнат. Въпреки популярността на магданоза, няма много доказателства в негова полза, но ментата със сигурност действа. Има и по-изненадващи решения, като зеления чай, който според проучвания е дори по-ефективен от дъвка или ментови бонбони. Така че след лучена супа, спокойно поръчайте и един зелен чай за десерт.
Мит: Всички видове лук имат един и същи вкус
Разликите между видовете лук не се изчерпват с цвета. Макар да се среща в нюанси от жълто и кафяво до бяло и лилаво, всеки сорт има свой характерен вкус и кулинарно приложение.
Жълтият или кафяв лук е най-често използваният в готвенето. Той е лесно достъпен, с балансиран вкус, който се подсилва при термична обработка. Белият лук има по-остър вкус, но при готвене губи текстурата си, затова често се консумира суров, като накисването му предварително смекчава остротата му. Червеният лук е сравнително сладък и нежен, а красивият му цвят го прави популярен избор за салати, като гръцката хориатики.
Сладките сортове, макар да изглеждат като белия лук, са значително по-сладки и далеч по-меки на вкус, което ги прави идеални за сурова консумация.
Мит: Покълналият лук е развален и трябва да се изхвърли
Ако сте оставили глава лук на плота за по-дълго, вероятно ще забележите малък зелен израстък. Това обаче не означава, че лукът е развален. Напротив, той просто се опитва да расте. Напълно годен е за ядене, включително и покълната част, макар да дразни повече стомаха.
Разбира се, не може да го държите вечно. С времето текстурата става по-мека, а вкусът - леко горчив. Затова най-добре използвайте покълнал лук в рецепти, които изискват дълго готвене и където текстурата не е от значение.
Истинските признаци, че лукът вече не става за ядене, е неговото омекване, както и появата на влажни и кафеви петна. И, разбира се, мухълът, който е сигурен знак, че мястото му е в компоста или в кофата.
Мит: Старият лук губи от вкуса си
Ако си мислите, че лукът трябва да се използва бързо, за да запази вкуса си, грешите. С времето той всъщност става по-силен. Причината отново е сярата, чието въздействие се засилва с дните. Ако съхранявате лук в мазе или на друго тъмно място у дома, не се изненадвайте, ако след месец ароматът му ви удари в носа при всяко отваряне на вратата.
Тази сила обаче може да бъде овладяна чрез сладостта, която също е присъща на лука. Бавното карамелизиране при ниска температура омекотява вкуса и извежда на преден план естествените захари. Добавянето на щипка захар ускорява този процес и прави резултата още по-вкусен.
Лукът заслужава много повече от ролята на поддържащ актьор
Когато разберем колко разнообразен, ценен и устойчив зеленчук е лукът, започваме да го ценим не само като основа на ястия, но и като самостоятелен вкус. И докато в миналото е лекувал рани и е бил символ на вечността, днес той продължава да ни вдъхновява, дори само с факта, че може да бъде толкова прост, но същевременно толкова съществен.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}