Испанската кухня е изпълнена с малки кулинарни съкровища, които с простотата и вкуса си завладяват сетивата. Пимиенто де Падрон са едно от тези неустоими изкушения - малки зелени чушки, които се приготвят бързо и оставят незабравим спомен за небцето.
На пръв поглед изглеждат съвсем обикновено, но крият малка тайна - никога не знаеш коя от тях ще бъде люта. Тази непредсказуемост е част от чара им и причина тези чушлета да са обичани в цяла Испания.
Произходът им е свързан с малкото галисийско селце Падрон, разположено в северозападната част на Испания. Легендата разказва, че през XVII век монаси францисканци донесли семената на тези чушки от Южна Америка, най-вероятно от Мексико или Колумбия. В местния климат и почва те започнали да се развиват по специфичен начин, придобивайки уникалния си вкус и особеността, която ги прави известни - понякога са сладки, а понякога люти.
Защо някои са люти, а други не? Това се дължи на няколко фактора - почва, климат, количество вода и етапа на узряване. По-малките и по-млади чушки обикновено са по-меки и сладки, докато тези, които са престояли по-дълго на растението, могат да развият по-интензивна лютивина. В миналото никой не е знаел коя ще бъде люта, докато не я опита. Днес някои производители се опитват да контролират това явление, но все пак елементът на изненада остава.
Тези малки чушки отдавна са неразделна част от испанската гастрономия, особено в Галисия. В Падрон дори се провежда фестивал в тяхна чест - Festa do Pemento de Herbón, където се събират хиляди хора, за да ги опитат приготвени по традиционния начин - изпържени в зехтин и поръсени с едра морска сол. Най-добрите екземпляри се отглеждат в селцето Хербон, близо до Падрон, откъдето идва и оригиналното им наименование. Въпреки че днес се отглеждат и в други части на Испания, галисийските чушки остават ненадминати по вкус.
Когато ги сервират, често вървят с чаша студена сидра (сайдер - бел.ред) или бира, като част от тапас менюто в баровете из цялата страна. Въпреки че са обикновени на вид, комбинацията от меката текстура, леко горчивия послевкус и неочакваната пикантност ги прави пристрастяващи. Един след друг, докато хапваш, винаги остава въпросът: "Дали следващата няма да е люта?"
Въпреки славата си в Испания, те все още остават сравнително малко познати в останалата част на света. В последните години обаче започват да печелят внимание и в международната кухня. В ресторанти извън Испания вече често се срещат в менюта, особено в гурме тапас барове, където шеф-готвачите ги комбинират с различни сосове, сирена или дори морски дарове.
Испанците обичат простотата в храната и Пимиенто де Падрон са идеалният пример за това. Само с три съставки - чушки, зехтин и сол - се създава ястие, което носи удоволствие и създава преживяване. Всяка порция е малко приключение, напомнящо, че храната е не само засищаща, но и забавна. И може би именно в това се крие тайната на тяхната непреходна популярност.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}