"Бирата е интелигентно питие. Срамота е, че толкова идиоти я пият..."
Цитатът е от разказ на ненадминатия американски фантаст, автор на легендарните "Марсиански хроники" и неволен предсказател на бъдещето (стига само да се сетим какви ги е намислил Илон Мъск от известно време…) Рей Бредбъри. Творбата се казва The Watchful Poker Chip of H. Matisse и е издаденa в сборника The October Country.
Но нека я караме по темата - за бирата. Когато заговорим за странноприемница, таверна и бирария (или още - пивница), за нас, съвременните хора, това звучи като горе-долу едно и също нещо. Накратко - кръчма с бар, маси, където да си се видим с приятели на по питие, мезе и блага приказка.
Само че нещата не са стояли точно така навремето. Странноприемницата е била само за богаташи, нещо като съвременната ни представа за хотел. И то с паркинг. Сиреч, имало е къде да си "паркираш" коня, стая, за да се наспиш, както и ти се е сервирало готвено - нещо като руум сървиса в наши дни. И всичко това е било платено. Там са отсядали лордове и други заможни хорица, та и затова по селата е нямало много такива места.
Таверната пък е била място, в което се е пиело вино, понякога и шампанско. Това по онези времена, когато Шекспир е живял и творил, е означавало, че там консумираш вносни питиета, което хич не е евтино. Ама никак! В неговите произведения виното и хереса (това, на което днес казваме шери) се споменават безброй пъти, за сметка на ейла - само 16 пъти. Фрази като "утайката на живота" по адрес на бирата и тези, които я пият, не са прикрити в пиесите му, в които най-малките намеци за консумацията на кехлибареното питие са си направо обидни.
По онова време ейлът не е бил газиран като онези негови наследници, на които се радваме в наши дни. Бил е мътна течност, в която са плували "парцалести" утайки. Правел се е от ечемик и вода и изобщо не е притежавал познатия ни приятен вкус. Пиел се е, защото е бил хранителен и е съдържал алкохол. Докато в един прекрасен и щастлив момент, се е появил хмелът. Той допринесъл и за по-дългото съхранение на питието.
Този факт прави много щастливи и английските колонизатори, защото вече са имали възможността в Индия да посрещат кораби с провизии, идващи чак от Великобритания, на които имало много запаси от новосъздадения английски пейл ейл (IPA). Това е бира с доста високо съдържание на хмел, сварена специално с целта да не се развали по време на дългото плаване.
На Шекспир обаче са му били по-интересни напитките, внасяни в родината му от Португалия, като виното например. Бил е почитател на таверните и луксозните места, но не и на третия вид питейно заведение, който остана да споменем, а иеменно бирарията. Тя е предшественик на съвременната кръчма.
Смятало се е, че там ходят бедните и даже в началото помещенията са нямали врати, за да може лесно преминаващите длъжностни лица да надникнат, та да видят дали вътре не се върши нещо нередно. Посетителите на такива пивници страдали от хронична настинка. Затваряли са входа само при най-големите зимни студове. Подобни заведения са се считали и за гнездо на престъпността. Изобщо, в началото на тях не се е гледало с добро око. Очевидно и Барда, колкото и да ни се иска да вярваме, че е бил широко скроен добряк, никак не е харесвал простолюдието, бирариите и ейла. И, както посочихме по-горе, направо ги е ненавиждал. Може би точно това са и "идиотите", за които говори Рей Бредбъри.
Последният пък е бил почитател на светлата бира като Coors или любимата му Olympia Light, която наскоро, около 2021 г., е спряна от производство след 125 години присъствие на пазара. Поради здравословни причини авторът фантаст сериозно намалява консумацията на алкохол, а след като през 1999 г. на 6 ноември получава удар - съвсем я спира.
Макар по отношението си към бирата двамата да се различават, то трябва да отбележим, че вече покойният Бредбъри винаги е подчертавал двете неща, които са го оформили като писател с неповторим стил и неукротимо въображение - Уилям Шекспир и Библията.