Студените десерти имат дълга и богата история, бележеща началото си от древни времена.
Още през V век пр.н.е. древните гърци са консумирали сняг, смесен с мед и плодове. Подобно кулинарна провокация била популярна и в Древен Рим, където приготвяли охладени десерти със сняг и натрошени ледени късове, донесени от планините.
През XIII век пътешественикът Марко Поло пренася в Европа рецепти за замразени десерти от своите пътувания в Китай, където се приготвял подобен вариант на добре познатия ни днес сладолед.
Тези десерти ставали все по-популярни през вековете, особено сред аристокрацията.
През XVII век във Франция главният готвач на крал Луи XIV създава първото сорбе, след като смесва плодови сокове със сняг. По същото време в Италия пък започва да се приготвя джелато, което в наши дни вече се е превърнало в едно от най-известните студени лакомства.
В САЩ сладоледът се утвърждава като любим десерт през XVIII в., а два века по-късно започва и неговото индустриално производство.
Студените десерти са обичани от хората и намират бързо пътя до сърцата им поради няколко причини: освежаващи са, имат разнообразие от вкусове и текстури, както и възможността да бъдат приготвяни с по-здравословни съставки и продукти, което ги прави още по-популярни в световен мащаб.
Появата на студените десерти в България започва от края на XIX и началото на XX век. Първите сведения за сладолед в страната идват от времето на Османската империя, когато контактите с Европа и Близкия изток стават по-интензивни.
В началото сладоледът е луксозен десерт, достъпен предимно за богатите и елита на обществото. През 20-те и 30-те години на миналия век обаче започва масовото му производство, благодарение на което става по-достъпен и за по-обикновените хора.
Първите сладоледаджийници и производствени предприятия за сладолед се появяват в големите градове като София, Пловдив и Варна, утвърждавайки традиционните вкусове ванилия, шоколад и ягода.
По време на комунистическия режим в България производството на сладолед става масово и централизирано, като държавните предприятия произвеждат големи количества от студения десерт, който след това бива разпространяван из цялата страна. Една от най-популярните марки в този момент е "Ескимо", която познаваме добре и днес.
През годините любовта към студените десерти не спира да расте, както и новите рецепти, които продължават да вълнуват небцето. Нека видим кои от тях заемат челните позиции в различни световни класации.
Замразено кисело мляко
Замразеното кисело мляко е по-лека и здравословна алтернатива на сладоледа. То има по-ниско съдържание на мазнини и е богато на пробиотици. Замразеното кисело мляко често се предлага с разнообразие от топинги като пресни плодове, ядки, шоколадови парченца и сиропи, което го прави любимо лакомство за хора, търсещи по-здравословни десерти.
Профитероли със сладолед
Профитеролите са малки топчици от тесто, които обикновено се пълнят със сладолед или крем и се заливат с шоколадов сос. Те са класически френски десерт, който е популярен в много страни.
Профитеролите често се сервират като част от празнични менюта и са обичани заради своята хрупкава текстура и сладък, кремообразен пълнеж.
Тези студени десерти са не само вкусни, но и предлагат освежаващо удоволствие, което е особено приятно в горещите летни дни.
Джелато
Италианското джелато е вид сладолед, който съдържа по-малко мазнини в сравнение с традиционния сладолед. Той е по-гъст, не толкова въздушен и с по-интензивен вкус.
Джелатото се приготвя от прясно мляко, захар и различни натурални аромати като плодове, ядки и шоколад. Този десерт е символ на италианската кулинарна традиция и се радва на огромна популярност по цял свят.
Сладолед
Сладоледът е може би най-известният студен десерт в света, което сигурно не ви изненадва. Той се прави от мляко, сметана, захар и различни добавки като ванилия, шоколад, плодове и ядки.
Съществуват множество негови вариации, заради което не спира да се радва на популярност сред всички култури по света. Идеално се комбинира и с други видове десерти като лава кейк, палачинки и др.