Запазвайте любимите си рецепти в лично тефтерче и ги организирайте по ваш вкус в персонализирани папки.

Създайте тефтерче Регистрация

Какво задължително трябва да има на трапезата за Бъдни вечер и Коледа

И какви традиции се спазват в празничните дни


Рождество Христово е считан за един от най-светлите християнски празници. Наричан още Коледа, Божич или Божик, на този ден се чества раждането на Сина Божи Исус Христос. Според християнството това събитие поставя началото на ново летоброене, а значението на думата "Коледа", описано в речника на българския език, е "първият ден от месеца".

Традиционно в България днес отбелязваме празника на 25 декември заради решение на Българската православна църква от 1968 г. До преди това, когато за държавен календар е бил приет Григорианският, Коледа се е чествала на 7 януари.

Ръка за Ръка с празника на Рождество Христово върви и денят преди него - Бъдни вечер, или както го наричат още в някои краища на България Малка Коледа, Мали Божич и др. Той е последният от 40 дневния пост, чрез който, според християнството, човек се подготвя духовно да посрещне христовото рождение. Ето защо на Бъдни вечер масата е отрупана с постни ястия. Прието е, че те трябва да се нечетен брой, като сред тях е добре да има сарми, варен фасул, пълнени чушки с боб или ориз, ошав, туршия, орехи, мед и др. В някои краища на България се приготвят зелник или тиквеник, както и постна питка със скрита в нея пара. Според поверията, на когото се падне тя, ще бъде щастлив през цялата идна година.

Снимка: iStock by Getty Images

Разчупването на питката и раздаването на парчетата от нея също има свой строго определен ред. Прави се от най-възрастния на масата, който оставя първото парче на Богородица, следвано от още едно за починалите близки. После отчупва парче питка за къщата и накрая раздава останалата на всички присъстващи по старшинство.

Разбира се, традициите на Бъдни вечер са много и някои от тях се различават в различните краища на България. Някъде семействата слагат слама под масата, която символизира яслите, в които Дева Мария ражда Исус Христос. Преди да се седне на масата домакинът на къщата прикадява всички помещения с тамян, включително и празничната трапеза, и казва молитва. В камината се слага голямо дъбово дърво, наречено още бъдник, което трябва да гори през цялата нощ, а след това, отново най-старият в къщата гадае по него каква ще бъде годината.

Снимка: iStock by Getty Images

В нощта на Бъдни вечер тръгват и коледарите, влизайки от къща в къща и пожелавайки с песни и наричания да има здраве и берекет през цялата година. Домакините пък ги даряват с коледни колачета и вино.

След като празничната вечеря приключи, трапезата се оставя неоправена, като на някои места в България се вярва, че Богородица ще дойде да се нахрани.

В коледната сутрин цялото семейство облича празничните си дрехи и отива на литургия в църквата. След като приключи, всички се прибират у дома и започват приготовленията за коледната трапеза. На нея, за разлика от тази на Бъдни вечер, присъстват местни ястия. Едно от традиционните е пуйка със зеле или капама със свинско или телешко месо, а заедно с тях се поднасят баница, туршии, сарми, картофена салата с праз и др. За десерт присъстват най-вече печените плодове като ябълки и круши, както и тиквата.

Снимка: iStock by Getty Images

От този ден нататък започват така наречените "мръсни дни", които свършват чак по Йордановден. В миналото в този период било забранено да се излиза нощем, тъй като навън върлували злите сили. Работата с вълна също била забранена, защото се вярвало, че ако се пипа, вълци ще нападат стадата през годината. Друго, което хората в миналото избягвали да правят през тези дни е да изхвърлят пепелта от печката в двора. Вярвали, че караконджулите я ближат и така се размножават.

По време на мръсните дни се смятал и за удачен период за правене на магии, затова хората носели по глава чесън в джоба си, а на входните порти окачали бодливи тръни, глог, борови клонки или хвойна, за да се предпазят.

Снимка: iStock by Getty Images

Вторият ден на Коледа е посветен на Божията майка. В нейна чест се извършвали жертвоприношения, обикновено се колела кокошка, от която се приготвял курбан. Стопланките месели богородични хлябове. Върху тях те изобразявали различни фигурки от тесто, свързани с раждането на Христос, след което раздавали хлябовете заедно с курбана на съседи и роднини за плодородие и берекет през годината.

Третият ден на Коледа е Стефановден. Той е и последният от традиционния календар за годината. Семействата отново се събират около трапезата и се гощават с различни ястия. В някои краища на България е прието на този ден да се ходи на гости у по-възрастните роднини, при кумовете и кръстниците.

Дайте оценка:

Тагове: сарми Коледа боб мед орехи

Получавайте рецепти и съвети с нашия newsletter

Можете да се отпишете по всяко време. Запознайте се с нашата Политика за поверителност

Вашето тефтерче