Киселото мляко безспорно е кулинарната визитка на България в целия свят. Макар да присъства ежедневно на трапезите ни, рядко се замисляме за дълголетната му история и любопитните събития, които съпътстват производството му назад във вековете.
Категорична историческа, научна позиция за неговия произход и до ден днешен няма. Някои изследователи го приписват като откритие на траките, а други смятат, че прабългарите първи са започнали да го приготвят и консумират повсеместно.
Привържениците на теорията за траките смятат, че те първи забелязали как прокисналото мляко всъщност има значително по-дълга трайност от прясното и по тази причина започнали да квасят току-що издоеното.
Легендата, че прабългарите са "откриватели" на киселото мляко е подкрепена от исторически сведения. По време на своите дълги преходи те съхранявали животинския продукт в кожени мехове, той започвал да вкисва и така по случайност в бита им се появило киселото мляко. Тогава обаче то било основно кобилешко, а не краве.
В Европа киселото мляко нашумява едва през XVI век по особено куриозен начин. Тогава френският крал Франсоа I, който страдал от раздразнен стомах, споделил секретната си тайна на Сюлейман Великолепни в конфиденциален разговор. Тогава султанът решил да му изпрати един от лекарите от своята свита. Той предписал на френския монарх диета с кисело мляко. Благодарение на нея Франсоа I преборил здравословните си проблеми, но въпреки очевидните благотворни ползи на киселото мляко за организма, лекарите и учените тогава се още не разбирали откъде и защо идват те.
Прочутият български доктор Стамен Григоров е първият човек в света, доказал лечебните сили на киселото мляко посредством науката.
Той е роден през далечната 1878 г. в село Студен извор, Трънско. Появата му на този свят е свързана с драматични моменти в семейството му. Неговата майка Звезда и баща му Гиго губят 8 деца преди него.
За да оцелее деветото, което кръщават Стамен, Звезда извършила магия в местността Стан камък, дупчейки ухото на пеленачето. Ритуалът сработил, а след Стамен в семейството се родили още две деца - Кръстана и Христо.
От юноша бъдещият учен се отличава с особен интелект сред връстниците си, а след като завършва с отличие гимназия в София, заминава за чужбина.
Студентството му преминава във Франция. В университет в град Монпелие Григоров се дипломира в специалност "Естествени науки", а после защитава и докторантура на тема "Принос към патогенезиса на апендицита" в престижния и елитен Женевски университет. Научният му труд за докторска степен е толкова изумителен, че прохождащият учен дори получава специално звание от ръководството на университета, както и парична награда заради него.
Изследователските му опити с киселото мляко започват още в студентските му години от чиста проба любопитство и скука, когато съпругата му Даринка му изпращала буркани с кисело мляко във Франция, уж за да ги хапва. От интерес обаче той започва да провежда лабораторни изследвания. Споделя пред своя научен ръководител - известният френски професор бактериолог Леон Масол, за дейността си, а той решава да го подкрепи в начинанието, като му предоставя за ползване инвентара на лабораторията в университета.
Тъкмо навършил 27 години д-р Стамен Григоров за пръв описва в научна публикация технологията за производството на киселото мляко и отговаря на въпросите къде се крие неговата тайна. Тогава той назовава млечнокиселия микроорганизъм, представляващ бактерия, заради която прясното мляко прокисва - бацил А.
Доста по-късно бактерията е наречена "лактобацилус булгарикус" в чест на народността на откривателя си.
Благодарение на подкрепата на своя научен ръководител младият българин се преборва да публикува статията си в едно от най-значимите медицински издания в света "Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд". Публикация става сензация в научните среди и д-р Григоров е поканен да изнесе доклад за откритието си и в престижния институт "Пастьор" в Париж.
Откритието му носи изключително признание и нови шансове за кариера. Българският учен получава покана да стане професор в Женевския университет, а дори и директор на самия Пастьоров институт.
По това време Френският изследователски център обаче е оглавяван от емигриралия от Русия бактериолог Иля Илич Мечников. Той стъпва на труда на българския си колега като възлага да се правят още изследвания на киселото мляко от учени в цял свят. Накрая се прославя като откривател на единствената по рода си бактерия.
Много европейски учени, заинтересовани от откритието на българина, пишат за него в научните си публикации. В България обаче наши учени смятат, че откривателят на бактерията е проф. Мечников. Дали от завист или съмнение, до края на живота на българския учен не признават делото му.
Д-р Стамен Григоров не пожелава да прави кариера в Париж и взема решение да се прибере в родината точно в апогея на славата си. Връщайки се в България, той започва работа като обикновен лекар и управител на болницата в родния си Трън. Междувременно се занимава с научни изследвания, свързани с откриването на ваксина срещу коварната туберкулоза.
Мирният живот в България обаче е прекъснат от войните за национално обединение, в които лекарят, като истински родолюбец, се включва.
През Балканската война откривателят на млечнокиселата бактерия отива на фронта, където е военен лекар. Следващата война, Междусъюзническата, отнема завинаги неговия брат Христо.
През Първата световна война д-р Стамен Григоров отново е на фронта, за да лекува пострадалите. Изпратен е в Петричко да овладява избухналата там холерна епидемия. За участието си във войната и за приноса за справяне с тежката ситуацията е награден със златен медал "Червен кръст" и орден "За храброст".
След войните лекарят отново се връща към професионалните си научни занимания и работи над противотуберкулозната си ваксина в днешната Александровска болница.
През 20-те години той снове между болниците в Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.
В началото на 30-те д-р Стамен Григоров заминава за Италия, където продължава изследванията си за ваксина срещу туберкулоза.
На 27 октомври 1945 г., по странно съвпадение деня на неговото рождение, д-р Григоров умира. Два дни по-късно - на 29 октомври, във вечерната си емисия радио "София" съобщава за смъртта му, научавайки от радио "Милано".
На 30 октомври в цяла Европа говорят за кончината на учения, откривател на "бактериум булгарикус" и велик изследовател. Роднините му смятат, че той е изпитал върху себе си ваксината за туберкулоза, над която работи упорито дълго време, и може би тя е довела до смъртта му на 67-годишна възраст.
Днес, в центъра на родното му село Студен извор, в реставрирана къща, се помещава единственият в света Музей на киселото мляко. Близо до него е и родният дом на учения. Ежегодно в Трън се провежда и Празник на българското кисело мляко, отново вдъхновен от труда на прочутия д-р Григоров.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}