В съществото си Коледа е религиозен празник, но независимо от различните начини, по които се празнува по света, той е най-добър в събирането на семействата заедно. В тези моменти се случва магията, когато всички заедно седнат около трапезата и споделят момента от похапването на вкусните ястия. Обикновено в дните около Коледа или други големи празници се предават кулинарни знания, пътували през поколенията.
През 60-е години в Италия голяма част от малките градове биват напуснати от по-младите им обитатели, заминаващи да търсят по-добре платена работа в северните части на страната. Ето защо празниците днес са от изключителна важност, тъй като са повод семействата да се съберат отново заедно, предавайки си едни на други истории и рецепти.
Вечерята на Бъдни вечер е последвана от обилен обяд в коледния ден. Сладките и различните видове лакомства играят важна роля, като спокойно можем да откроим един от интересните представители в тази категория - сладкиша панфорте. Божествената смес от сушени и захаросани плодове, мед, подправки и бадеми пътува от отминали времена чак до наши дни и не спира да ни удивлява с невероятния си вкус. И да, правилно видяхте, не съдържа брашно, въпреки че в някои рецепти то присъства за спойка, но в много малко количество.
Панфорте може да се преведе като "силен хляб", което се дължи на вкусовите му характеристики и високата му калоричност. За произхода му се посочва тосканският град Сиена, като съществуват вярвания, че сладкишът е пренесен от земите на тогавашната Османска империя от кръстоносците.
Друга история, превърнала се в истинска легенда, пък обяснява нещо съвсем различно. Според нея рецептата е дело на монахинята Суор Лета, която я измислила случайно през 1200 г. поради стечение на обстоятелствата. Един ден тя отворила шкафа, където стояли хранителните провизии, и на дъното забелязала, че голяма част от захарта, бадемите и подправките, донесени от поклонниците, завръщащи се от Светите земи, били безвъзвратно смесени. Зад причината за това бедствие стояли мишките, които изгризали платнените чувалчета, където стояли продуктите. Тогава на Лета ѝ хрумнало да загрее сместа на печката, като прибавила мед, за да не залепне захарта по съда. В този момент обаче се появил дяволът, въплътен в тялото на котка, и с мазен глас я помолил да опита сладката смес. Монахинята обаче познала изкушителя, взела тенджерата и заляла котката с част от съдържанието ѝ. Божествените аромати успели да убият дявола, а в тенджерата останала достатъчно смес, благодарение на която Лета разбрала, че е сътворила нещо изключително вкусно.
Тази интересна легенда съвсем не е единствената. За жалост, никога няма да разберем каква е истината, която седи зад създаването на този традиционен за Тоскана сладкиш. През вековете вариациите му са много, тъй като са добавяни нови съставки или други са станали по-достъпни.
През 1820 г. пекарна в Рим представя версия на панфорте с шоколад, която за известно време става изключително популярна. Днес обаче като най-известни бихме посочили панфорте "Негро", с интензивен вкус от горчивината на бадемите, и панфорте "Маргарита" - деликатен и светъл сладкиш, кръстен на кралица Маргарита, която гостува всяка година на град Сиена заради прочутите конни надбягвания.
В много региони на Италия сладкишът се появява, за да подслади семейните събирания в коледните празнични дни, когато готвенето заедно и споделянето на рецепти е от изключително значение за създаването на силни и трайни връзки с най-близките хора.
Очаквайте рецепта за домашно панфорте съвсем скоро.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}