В Рим, дори в нещо толкова просто като парче тарт, може да има скрити слоеве история, стоицизъм и хитрости, подпъхнати между хрупкавата кора и крема.
Емблематичната Crostata di ricotta e visciole (прев. от ит. ез. - "тарт с рикота и вишни", бел.ред.) е идеалният пример за сладкиш, който пази част от спомените на италианската столица. Неговият кремообразен слой от сирене, сгушен в прегръдките на плодовия конфитюр, заживяват своя нов живот между дебели, сладки кори, съхраняващи вълнуваща тайна.
"Това е проява на истинска хитрост, дело на измама", казва Рубен Бонди, италиански майстор готвач с еврейски произход.
Изкуството да правиш много с малко е в основата на римско-еврейските рецепти. Но случаят с Crostata di ricotta e visciole извървява една крачка напред в своята изобретателност. Рубен смята, че целта на тарта е била да заобиколи абсурдната забрана за продажба на сирене и млечни продукти, наложена на евреите от Ватикана през XVIII в., описана в глава XXIV на едикта на папа Пий VI относно евреите.
Интересното е защо именно тези храни са забранени.
"Това е просто още една точка от дългия списък с унижения", обяснява експертът по въпросите на Ватикана Якопо Скарамуци.
През XVIII в. църквата вярва, че християнството трябва да замени хебраизма и влага всички усилия, за да направи живота на евреите невъзможен.
На майсторите на сребро не е било разрешено да коват традиционната менора - свещник с няколко разклонения, използван за религиозни ритуали. Еврейските мъже и жени пък трябвало да носят жълто парче плат, съшито на шапката им, а актът напомня силно на момента от Втората световна война, когато представителите на този народ биват карани да носят звездата на Давид на дрехите си.
Връщайки се към владението на папа Пий VI ще видим още, че в едикта се забранява на евреите да говорят с християни и да изпълняват ритуала, с който почитат починалите си близки. Не им се позволява също да участват активно в търговията, включително да продават млечни продукти.
Заради това се предполага, че тогава пекарите с еврейски произход измислят стратегия, която прокарват като троянски кон в прочутия тарт с вишни. Те покриват горния слой на сладкиша с тесто, така че никой да не може да види рикотата, а така продавали десерта без да се страхуват. Crostata di ricotta e visciole може да бъде определен и като символ на изобретателността и способностите този народ да оцелява, подложен през вековете на множество репресии. Но дали тази версия е наистина вярна, или съществуват други предположения за появата на тарта?
"Тартът е измислен от моята баба преди около 65, може би дори 75 години. Папата няма нищо общо с него", казва Сандра Кало пред Би Би Си, една от шестте жени, които управляват единствената сладкарница в Рим Pasticceria Boccione, откъдето може да си купите оригиналния Crostata di ricotta e visciole.
Семейството на Кало претърпява жестоки репресии през Втората световна война. По време на Холокоста цялото семейство на баба ѝ бива депортирано в лагерите - "Седемнадесет души - брат ѝ, сестра ѝ заедно с нейния съпруг и петте им деца...всички", допълва Сандра.
Според нея, баба ѝ измислила рецептата веднага след войната, когато Италия се опитва да стъпи на крака. Рецептата не съществува в писмен вид, а бива съхранявана в паметта на Сандра, сестра ѝ, тримата ѝ братовчеди и леля ѝ.
Историята на Кало за произхода на тарта е вдъхновяваща, като изключим факта, че и тя може да не е напълно вярна, както онази, свързана с едикта на папа Пий VI.
"Няма реални записи, а само следи", обяснява Клаудио Прокача, историк и директор на отдела за култура на Еврейската общност в Рим. Според него вишните идват от Югоизточна Европа и Азия и най-вероятно са пренесени в Рим от първите евреи, заселили се в столицата между II век пр.н.е и I век след н.е. - първо като посланици, търговци и освободени роби, по-късно като затворници по време на първата еврейско-римска война.
Прокача вярва, че тартът е създаден след това, в резултат от събитията.
Комбинацията му от рикота, най-типичното сирене за Рим, и вишни от Изтока, е като метафора за древната връзка между столицата на Италия и неговата най-стара религиозна група, където всеки "слой" остава различен, обогатявайки другия.
Идеята еврейските пекари да правят този тарт като отговор на забраната от XVIII в. също изглежда нелогична за Прокача. Той вярва, че едиктът се отнася до практика, която вече е била широко разпространена - да се крие сирене или други стоки и да се препродават.
"Разбира се, това е сладкиш, който евреите вече са правили, вероятно като много други неща, които биха направили скришом, въпреки забраните и ограниченията. Не забраняваш нещо, ако някой вече не го прави", допълва историкът.
Въпреки това, без запазени документи и други писмени свидетелства няма как да бъдем сигурни как се е повил Crostata di ricotta e visciole. Каквато и да е истината, всички тези истории за устойчивост и оцеляване във време на борба за оцеляване, споделят желанието на две култури да се слеят, както вишните и рикотата в тяхното вкусно обещание за живот.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}