Панцероти са онези възхитителни полумесеци от тесто, пълни с разтопена моцарела, доматен сос и различни други съставки, които ухаят на улична храна, готвена с любов. Макар често да ги наричат "малки калцоне", те имат своя собствена идентичност, която е далеч по-дълбока и богата от повърхностното сравнение с по-известните си родственици. Родени в южна Италия, по-точно в района на Пулия, панцеротите се превръщат в любима закуска и вечерно изкушение за цели поколения.
Историята им започва скромно - с домакини, които използвали остатъци от тесто за хляб и подръчни продукти като домати, сирене и понякога парченце наденица. Легендата разказва, че първият панцерото е създаден в Бари от млада жена, която искала да впечатли годеника си с нещо различно от обичайния хляб. Вместо да изпече питка, тя напълнила тестото с каквото имала подръка, затворила го внимателно и го пуснала в горещо олио. Резултатът се оказал толкова успешен, че скоро и съседите започнали да правят същото. Така една любовна история дала начало на нова кулинарна традиция.
Панцеротите са типичен пример за това как италианската кухня умее да извлече максималното от най-простите съставки. В основата им стои тесто, подобно на това за пица, което обаче се пържи, а не се пече. Това им придава златиста, хрупкава коричка и сочна, почти кремообразна вътрешност. Макар че класическата плънка е с доматен сос и моцарела, днес съществуват десетки варианти - с прошуто, рикота, песто или дори шоколад и крем за сладките варианти.
В някои части на Италия, особено в Неапол и неговите околности, панцеротите са нещо повече от храна - те са символ на местната идентичност. По улиците на Бари, Фоджа или Лече можете да срещнете дори цели щандове, продаващи само тях. Те се сервират топли, често направо от олиото, увити в хартия, която попива излишната мазнина. Поднасят се без украса, защото истинската им стойност се крие във вкуса.
С времето панцеротите излизат извън пределите на Италия. В Аржентина и САЩ, където живеят многобройни италиански общности, те намират нов живот. Особено популярни стават сред децата, които харесват хрупкавата текстура и разтегливата моцарела, скрита вътре. Дори и в кулинарни среди, които по традиция са по-сдържани към пърженото, панцероти намират път благодарение на домашния им облик и удобството да се ядат с ръка.
Днес можем да ги приготвим у дома с относителна лекота, но тяхната магия остава свързана с уличните сергии, с гласовете на продавачите, с аромата на пържено тесто в летния въздух и с усещането, че понякога най-хубавото в кухнята се ражда спонтанно. Панцероти са живо доказателство, че добрата храна не винаги се нуждае от сложни техники или скъпи продукти. Достатъчно е малко въображение, топлина и желание за споределеност.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}