Сушените подправки не са създадени просто за да ни е по-удобно в кухнята и да спестим място, а на практика представляват по-концентрирани аромати, които могат да направят ястието по-дълбоко, по-интензивно и по-устойчиво на термична обработка. Ето и в кои случаи се използват.
При бавно готвени гозби: Сушените билки като мащерка, риган, розмарин и дафинов лист освобождават аромата си постепенно и без проблем издържат на високи температури. Те се вписват идеално в ястия, които трябва да покъкрят дълго време на бавен огън.
В течни маринати за месо: Сушените подправки се смесват лесно с олиото, зехтина, оцета и различните цитрусови сокове, като така създават една доста ароматна основа за мариноване. Освен това те не се развалят и не променят вкуса си след дългия престой в хладилника, който може да трае до 3-4 дни.
В сухи смеси за овкусяване: За печено месо, картофи или зеленчуци, сухите смеси с червен пипер, чесън на прах, лук на прах, мащерка и риган са неповторими, а да не говорим, че на пазара вече се предлагат безброй техни вариации. Пресните билки биха изгорели при висока температура. Ето защо например пресният босилек в пицата се слага чак когато тя се извади от фурната.
В тестени изделия и хляб: Сушените босилек, риган и розмарин се използват в тестото за фокача, най-различни видове крекери или солени мъфини, където пресните билки биха се разпаднали биха пуснали излишна вода в тестото.
Когато пресните подправки не са налични или са сезонни: Зимата не е благосклонна към повечето от пресните билки. Сушените варианти са достъпни целогодишно и (почти) не създават компромис с вкуса.