От миналата година си обещах, че за рождения си ден ще пътувам извън България, защото сатурновата дупка в чужбина не ме лови.
Този път избрах Братислава. До всички, които ме питат защо - там все още няма коронавирус, няма тълпи от туристи, които те ръгат със селфи стикове, където най-боли, а освен това е значително по-евтино да идеш със самолет до Словакия, отколкото с кола до наш Велинград, например.
Полетът е 1 час, часовата разлика също. За букването използвахме услугите на нашите приятели от туристечска агенция "Ла Роза Холидей" ( https://laroza.bg/), Казанлък, които освен това ни резервираха приятно хотелче в центъра на стария град (Ibis Bratislava Centrum), с персонал, който говори английски по-добре от самата английска кралица, както и трансфер с личен шофьор и готска кола от летището до него. Въпреки че пътят беше около 20 минути, бяха достатъчни да си въобразя, че съм Мелания Тръмп и вече седмица след това още очаквам непознати да ми държат вратите и да ми носят багажа...
Два дни в Братислава са повече от достатъчни, за да видите всичките й красоти, даже по няколко пъти. Въпреки че част от локациите повторихме (по ирония на джипиеса по повече от веднъж), всеки път се спирах да ги снимам, защото наистина са ненаситно хубави. Малки павирани улички, по които с кеф бих счупила всяко токче на Лубутен, вълшебни барокови сгради с привкус на Австрия и Италия в едно, музиканти на всеки ъгъл, бриз от Дунава, красиви и любезни местни хора с руси коси и светли очи, сякаш излезли от онези перфектни и леко дразнещи реклами на "Нивеа". Местата, които задължително препоръчвам да видите, са в общи линии целия стар град.
Замъкът на Братислава и бароковите му градини, където плащате с усмивка на входа, Михалската порта, старата сграда на Словашия народен театър, Синята църква (влюбен емотикон тук), Архиепископският дворец (два влюбени емотикона), Капучинската катедрала, сградата на президенството и парка зад нея, Мейн скуеър, търговската улица "Капучинска", статуята "Мъж на работа", както и всички сгради, покрай които ще минавате без да искате.
Всичко навсякъде е безплатно, единственото, за което платихме малко под 7 евро вход, е UFO Tower, включена в World Federation of Great Towers (заедна с Айфеловата кула в Париж и Емпайър Стейт Билдинг в Ню Йорк). Това е мост, на чиято кула, приличаща по форма на летяща чиния или по нашенски - Бузлужда, се открива 360-градусова гледка към цяла Братислава, че даже и до Виена. Освен панорамна тераса, на върха има и ресторант. Ако пиете или хапвате нещо там, таксата се приспада от сметката. Стресиращата част е качването с асансьора, но след като ви се открие тая гледка, валидолът просто става излишен. Моят съвет е да идете там по залез или привечер.
Тъй като долу обикновено има опашки, изчислете добре кога точно залязва слънцето, че да не заварите луната. Горе духа вятър, добре е да си носите шапка или поне някой за гушкане. До нито една локация няма да ви се налага да ползвате градски транспорт, но да имате предвид, че и возенето в него си е преживяване, защото трамваите им са национална забележителност.
Що се отнася до храната, понеже, предполам знаете, че тя ми е важна, колкото на някои хора дали ще им изплатят печалбите от Националната лотария, Словакия категорично е рай за небцето. Тъй като забележителностите от безкрайния ни списък бяха на 4 секунди една от друга, имахме много време за хапванка и пийванка. Определено в Братислава са царе на закуската, а пред техните, наще бг брънч измишльотини изглеждат като симулациите на Роналдо. Препоръчвам горещо Mondieu, където ядохме френски тост, поръсен с цветя, Urban bistro, където палачинките са по-фотогенични от Адриана Лима, както и Urban house за всички фенове на капучиното - must-visit.
За по-сериозното хапване - мястото е Slovak Pub. Там листът с бирата е по-дебел от Библията, а цените за предоволна халба са около 1.50 евро. Не се престрашихме да пробваме халушки и боровичка, но ядохме ребра, а порцията от уж 500 гр стигна за разширените ни стомаси с моя мъж, че сигурно и за уличните котки. А, и беше великоневероятномегагига вкусна.
Не на последно място, задължително намерете време да се разходите покрай Дунава и да пиете по кафе в корабчетата, превърнати в кафетерии и кръчми. Ако сте за по-дълго, да знаете, че Виена е само на 50 км и с влак или кораб се стига до нея срещу билет от 1 евро.
Цялото това удоволствие, без харчовете за храна, магнити и други кичозни сувенири, ни струваше по около 270 лева на човек (самолетни билети, нощувки, трансфер). Точно толкова е двойната стая за 1 нощ във Велинград...
Още ли не сте резервирали полет?!
Източник: Блогът на Ивайла
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}