Правилната дума не е "корбан" а "курбан".
Почти всички имена посочени по-горе произлизат от името Димитър. Това важи за производни, съкратени или умалителни имена като Митко от Митьо и Димитър, Димо и др. В тази група обаче не попада името Драган. Единственото общо между Драган и Димитър е началната буква. Драган е славянско по произход име и без съмнение е свързано с думата "драг" /скъп, мил/. Разбираемо е желанието на хората с имената Драган, Драгана до си имат имен ден, но в конкретния случай за тяхно съжаление нямат. Много хора в стремежа си да имат и те имен ден празнуват когато първата буква от името им съвпада с името на някой светец. Стига се дори до парадокси българи с имена Ради или Радка да празнуват имен ден на Рождество Христово заради буквата Р в името на празника. За тяхно успокоение дори и Христовците и Христините нямат имен ден на Рождество Христово, защото няма етимологична връзка между имената Христо и Христос.
Хей вие, не знаете ли какво е писано в Божието слово, не ядене и пиене е Божието царство, стига с тези религиозни традиции, толково е безсмислено всичко, Бог е Дух и Истина,, а вие се кланяте на дни, на хора, на мървти... Четете Библията и се покайте, защото Исус идва скоро
До Iwan Здравейте. Почитта към светиите не е езическо влияние в Църквата. Откровение 3:6-10 казва:,,Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите. 7 И на ангела на филаделфийската църква напиши: тъй казва Светият, Истинният, Оня, Който има ключа Давидов, Който отваря, и никой не ще затвори, - затваря, и никой не ще отвори: 8 зная твоите дела; ето, дадох ти врата отворени, и никой не може да ги затвори; ти имаш малка сила и запази словото Ми и се не отрече от името Ми. 9 Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са иудеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти и да познаят , че Аз те обикнах. 10 Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята.“ Поклонението тук (стих 9) е пророчество и се отнася до поклонение, отдавано на членовете на Църквата, като това не е идолопоклонство, защото това не е отдаване на божествена почест. Трябва да се отбележи още нещо важно. Ние се спасяваме чрез вяра, но протестантското разбиране за спасение чрез вяра, е погрешно (ще обясня защо е погрешно), тъй като противоречи на Светото Писание. А бидейки погрешно, това разбиране не е от Светия Дух, следователно Той не се приема от вярващите само след като са повярвали, а се приема от тях след като са повярвали и чрез молитвата на свещенството с апостолско приемство както се е случвало в началото:,,Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15 които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16 (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17 Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.“ (Деяния на светите апостоли 8:14-17). Това означава, че свещенството на историческата Църква е нужно за спасението. Под историческа Църква имам предвид конкретно Православната, но това е отделна тема. Вярата е начало на спасението, но не завършек на спасението, тъй като светостта, която не е от самите вярващи, а се достига чрез синергия с Божията благодат в смисъла й на Божествена нетварна енергия и участие в Божията светост, е необходима за спасението:,,но растете в благодат и познаване на Господа нашего и Спасителя Иисуса Христа. Нему слава и сега и в ден вечний. Амин.“ (2 Петрово 3:18); ,,Защото те ни наказваха за малко дни, според както им беше угодно; а Тоя - за полза, та да участвуваме в Неговата светост. …14 Залягайте да имате мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа,“ (Евреи 12:10,14); ,,но ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.“ (1 Тимотей 2:15). Следователно освен вярата, за спасението е необходима и святостта чрез синергия с Божията нетварна благодат. Това означава теосисът – обожение, т.е. да станем като Бога по святост, към която сме призвани всички (1 Петрово 1:15-16). У Бога се различават естество и енергия/действие/сила:,,Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.“ (Римляни 1:20). Вечната Му сила е Неговата нетварна енергия, а Божеството означава Божието естество.
Снимката прекрасно илюстрира един български Димитровден :)
Солун тогава не е бил гръцки град, а град от Източната римска империя. Гражданите и са се наричали ромеи. Честит празник на всички християни!
На Димитровден слагаме зелето, ама е много топло тази година :)
Дискусия