Чипсът, тази любима на мнозина храна, която често си забраняваме, има дълга и интересна история. Въпреки че започва като обикновена грешка в кухнята, днес той е една от най-популярните хрупкави снакове по целия свят.
Но защо е толкова трудно да спрем да ядем чипс, още щом се появят първите хрускащи звуци в устата ни?
Да започнем отначало
Появата на чипса се случва още през вече далечната 1853 година в курорта Moon's Lake House в Саратога Спрингс, Ню Йорк. Мястото придобива известност през XIX век като изискано и подходящо за отдих и вкусна храна, където богатите и известни американци в този момент често посещавали.
Според популярната история готвачът Джордж Крам, който бил от индиански произход, отговарял за кухнята. Един ден клиент се оплакал, че пържените му картофи са твърде дебели и меки и Крам решил да ги нареже на изключително тънки резени, да ги изпържи до хрупкавост, след което да ги поднесе на въпросния клиент, правейки си шега с него. За изненада на Крам той бил възхитен от новата хрупкава текстура и соления вкус на картофките. И ето така се родил "Саратога чипс", който бързо станал известен сред посетителите на курорта, а скоро след това придобил популярност в цялата страна.
Опаковката
През 20-е години Лора Скадър въвежда восъчните хартиени торбички за пакетиране на чипс, които запазват хрупкавостта му за по-дълго време. До 30-е години вече се използват и целофанови торбички, което прави продукта още по-привлекателен и достъпен. Тази иновация позволява чипсът да стане масов продукт, до който могат да достигнат всички.
Основните съставки на чипса са картофи, олио и сол. Съвременните видове обаче не са с толкова изчистено съдържание и включват различни подправки и аромати, както и добавки като консерванти, оцветители и подобрители на вкуса. Сред тях можем да отличим и мононатриевия глутамат, които засилват вкусовото преживяване и прави продукта още по-привлекателен.
Една от основните причини да не можем да спрем да ядем чипс е високото съдържание на мазнини и сол. Тези съставки стимулират мозъчните центрове, отговарящи за така наречената "награда", като предизвикват освобождаването на допамин - невротрансмитер, който ни кара да се чувстваме добре и да искаме още от онова, което ни е накарало да сме в това състояние.
Освен това, хрупкавостта на чипса създава приятни сензорни стимули, които мозъкът асоциира отново с удоволствие, а въглехидратите в картофите се разграждат бързо до глюкоза, осигурявайки за кратко време източник на енергия, който пък ни кара да посягаме към опаковката за още и още чипс.
Не бива да изпускаме и маркетинга, както и привлекателните на външен вид пакети, които добавят допълнителни точки към привлекателността на тънките пържени картофки. Ярките цветове и специално подбрани визии създават усещане за радост и забавление, а рекламите често се стремят да изграждат емоционална връзка с продукта.
Чипсът обикновено се консумира в социална среда. Свързваме го с шумни компании, партита и събирания, в повечето случаи предизвикващи у нас положителни емоции и създаване на нови познанства. Ето защо, когато погледнем опаковката в магазина, тя събужда тези спомени и ние веднага правим асоциация, че ако хапнем от тази храна, то тя ще ни накара да се чувстваме щастливи и емоционално задоволени.
За много хора храната е начин за справяне със стреса и тъгата. Чипсът е удобен за ядене и лесно достъпен, пък и е приятно хрупкав, което от своя страна временно би успяло да намали усещането за дискомфорт. Това го прави сред предпочитаните пакетирани храни в моменти на стрес.
Пристрастяването към чипса е комплексно явление, което включва както физиологични, така и психологически фактори. Разбирането на тези механизми може да ни помогне да контролираме консумацията му и да направим по-здравословния избор, когато ни се хапва нещо хрупкаво.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}