още е била популярна спържата - всяко семейство е гледало прасе, което се е клало около Коледа. Като са топели за мас - винаги са правели спържа - по средата се слагаше бъбрек. Ял съм и вариация с карантия - черен и бял дроб, бъбреци, далак, сърце - пържи се, после в буркани и след това се вади и притопля. Казваха му попържък. Най-различни туршии са се правели. Споменали са кавърмата - примерно в Трънско май е била популярна само с праз и малко чушка, а вече към Граовско - със зелени домати и чушки от туршията плюс праз. За туршия с круши съм чувал, но не съм опитвал - прабабите ми, лека им пръст, вече бяха спрели да правят - ползвали са сорт круши, който почти няма сладост. Зимата пачата е била почти задължително ястие след Коледата. Зелникът е много популярен в Трънско - киселец, лапад, лобода - много вкусно, но и както е казано е бавно, ''пипкаво'' ястие, по-трудно от обикновена баница. Бедна почва, сурова и дълга зима, изобщо трудни условия за земеделие, но хората са били изобретателни, непретенциозни, големи семейства с много деца, и кухнята въпреки всичко не изглежда толкова скромна на фона на това с какво са разполагали.
при нас също през лятото се прави вода с оцет и захар и се яде с хляб, също и лученик, а дядо през постите е ядял само хляб и лук и е ходел всеки ден на нивата с баща ми (6-годишен) от ранна пролет до късна есен, само през зимата е ходел на училище, защото земята им не била малко, 110 дка, но не била и много, за да ползват работници, в ТКЗС влезли късно, много му е било мъчно, имали хубави коне, а не му позволявали дори да ги нахрани, и при нас са заблажвали с врабчета, които ловели на тавана
Дискусия