Слагаме бучка масло в силно нагорещения тиган и чакаме онзи прекрасен орехов аромат. Само че границата между златисто и изгоряло понякога трае секунди.
Причината е проста: обикновеното масло не е чиста мазнина.
Какво всъщност изгаря?
В маслото има вода и млечни компоненти. При силно нагряване водата се изпарява, а млечните твърди вещества започват да покафеняват и при достатъчно висока температура могат да прегорят.
Точно затова в тигана виждаме малките кафяви, а после почти черни частици и усещаме горчив аромат.
При избистреното масло и гхи водата и млечните твърди вещества са отстранени, затова те могат да се използват при по-висока температура, без същия проблем.
А ако сложим и олио?
Това е класически кухненски съвет, но има една уловка. Добавянето на олио не премахва млечните частици от маслото и не ги прави магически неуязвими.
Комбинацията обаче може да бъде практична, когато използваме по-малко масло за аромат и подходяща мазнина за самото готвене. Още по-сигурният вариант при много висока температура е първо да запечем продукта с подходящата мазнина и да добавим маслото по-късно.
Най-добрият момент често е накрая
Пържола, гъби, риба - при много продукти можем да получим първо хубава коричка, а маслото да влезе през последните минути.
Тогава можем да добавим чесън, мащерка или розмарин и да обливаме храната с ароматното разпенено масло. Получаваме вкуса, който търсим, без да държим млечните частици върху силния огън през цялото готвене.
И все пак понякога искаме маслото да покафенее
Кафявото масло - beurre noisette - не е грешка. Там съзнателно оставяме млечните частици да се запекат до златистокафяво и да развият ядков аромат.
Разликата между кафяво и изгоряло масло обаче е малка. Щом ароматът стане приятно ядков и частиците са кафяви, сваляме съда от силния огън - остатъчната топлина продължава да действа.
А ако вече мирише горчиво и частиците са черни, няма кухненски трик, който да върне времето назад. Измийте тигана и започнете отново - изгорялото масло рядко прощава.