Дискусия

...

А какво би било най-подходящото име за онази магия от сини сливи и захар плюс нужната доза коняк/ракия, която след отлежаване от една нощ се изпича на бавен огън в дълбоки бакърени тави до гъста смес, в която обаче много от плодовете са запазили повече или по-малко своята цялост и която се насипва в буркани с индрише и половинки орехови ядки, за да стегне до съвършенна консистенция? Онзи, която блести в гърлото на буркана като огледало, когато го отвориш и която е божествена на препечена филийка през зимата? Сладко, конфитюр, мармалад? Може би все пак конфитюр... За съжаление, вече трудно може да се постигне тази благина, защото за нея е най-добре да се наберат добре узрели сини сливи от старите сортове с по-дребни плодове, които почнаха да изчезват, изместени от по-комерсиалните сортове с едри плодове; а новите не са добре за целта, защото се разваряват преди сместта да се сгъсти и така не може да се постигне чудния ефект на сравнително запазените цели плодове във вече гъст сос. Само носталгията остава...