Готовите салатни дресинги от магазина безспорно спестяват време, но често именно те са причината една салата да остане безлична. Трудно е да се сравни бутилиран винегрет с добре приготвен домашен вариант с балансиран вкус и свежест.
За да избегнете необходимостта да приготвяте дресинг в последния момент, винаги дръжте подръка количество от класическия лимонов винегрет. Съхранявайте го в бутилка с дозатор, така че да е напълно готов за употреба.
Бутилката обаче не е обикновена — върху нея има маркирани места, които показват колко олио и колко киселина трябва да се добавят. Това спестява нуждата от рецепти и мерителни съдове.
Когато дойде време да приготвяте нова доза за седмицата, е достатъчно да измиете и подсушите бутилката, да използвате отбелязаните нива за новата смес и просто да разклатите. Маркирането на подобна бутилка отнема не повече от две минути, а спестява време всяка следваща седмица.
При класически винегрет съотношението е три части мазнина към една част оцет. За да се отбележат правилно нивата, първо се измерва и налива оцетът, след което с перманентен маркер се отбелязва нивото му от външната страна на бутилката. След това, без да се излива оцетът, се добавя олиото и се прави втора маркировка. Практично е да се започне с оцета и след това да се добави мазнината, тъй като заради различната им плътност те така или иначе се подреждат по този начин.
При желание в долната част на бутилката могат да се изпишат "сол", "черен пипер" и "горчица" като напомняне да се добавят и тези съставки, но тъй като количествата им са минимални, няма как да се отбележи реален обем, както при оцета и олиото. След като всички съставки са в бутилката, остава само да се разклати добре, докато сместа се хомогенизира.
Макар това да е базовата формула за винегрет, съставките могат лесно да се променят според вкуса. Все пак твърде малкото количество горчица може да затрудни емулгирането на соса. Могат да се използват различни мазнини — авокадово, зехтин или масло от гроздови семки, както и разнообразни оцети — балсамов, шери, бял винен или ябълков. Подправките също позволяват широки вариации: сушен риган придава италиански акцент, а много ситно нарязан шалот или чесън добавят ароматна дълбочина.
Трябва да се има предвид, че добавянето на съставки като чесън значително съкращава срока на годност на дресинга — от сравнително стабилен дори при стайна температура до едва няколко дни в хладилник. Причината е рискът от развитие на ботулинови токсини при съхранение на чесън в мазнина, независимо дали е в хладилник или не. Ако пластмасовите бутилки не са предпочитан вариант, същата система може да се приложи и при стъклен буркан, като в този случай е по-добре да се използва маркер с боя на маслена основа вместо обикновен перманентен маркер. Стъклото е непореста повърхност и мастилото трудно се задържа върху него. На практика перманентният маркер се задържа добре върху пластмаса, а бояджийският маркер — върху стъкло, като и в двата случая е препоръчително съдовете да се мият на ръка, за да не избледняват маркировките. Ако това все пак се случи, те лесно могат да се нанесат отново.
Приготвен по този начин и съхраняван в маркираната бутилка, винегретът може да издържи седмици, ако съдържа само оцет, мазнина, горчица, сол и пипер, но само няколко дни, ако към него са добавени чесън и други чувствителни съставки. Това значително улеснява планирането на храненията и гарантира, че салатите няма да бъдат просто допълнение към менюто, а пълноценна и впечатляваща част от него.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}