Дълго време задушените броколи се възприемаха като скучна диетична гарнитура - бледозелена, кашеста и без особен характер, сервирана до парче пилешко месо. Когато обаче се приготвят правилно, броколите могат да бъдат яркозелени, свежи и леко сладки, с приятна, крехка хрупкавост. В този вид те се вписват отлично както в салати и паста, така и в купи със зърнени храни или просто поднесени със зехтин, сол и малко лимонов сок.
Трудността идва от това, че задушаването на броколи има много малък толеранс към грешки. Съществува кратък момент, в който топлината омекотява влакната точно толкова, колкото е нужно, без да нарушава структурата, цвета и вкуса. Ако този момент бъде пропуснат дори с няколко минути, зеленчукът бързо става воднист, мек и безличен.
Процесът не приключва в момента, в който котлонът се изключи. Останалата пара продължава да готви броколите, дори когато съдът вече не е на огъня. Ако зеленчукът остане в покритата кошница, докато се довършва останалата част от вечерята, той може да се превърне в отпусната, маслиненозелена гарнитура, далеч от първоначалната си свежест.
Сравнителни тестове показват, че времето на готвене има решаващо значение. След около една минута броколите стават по-ярки, но все още са сурови отвътре. На втората минута външната част започва да омеква, докато стъблата остават твърди. Около петата минута зеленчукът достига идеалната си точка - равномерно сготвен, яркозелен, крехък, но със запазена структура и леко сладък вкус.
След десетата минута започва видимо влошаване - цветът избледнява, текстурата омеква прекалено, а вкусът става неутрален. На двайсетата минута броколите вече са напълно разварени и сивозелени. Този плавен преход показва, че съществува кратък прозорец, в който зеленчукът е в най-доброто си състояние.
Оказва се, че остатъчната пара може да промени резултата почти толкова, колкото и самото време на готвене. Броколите, извадени веднага след петата минута, запазват своята крехка текстура. Оставени още пет минути в покрития съд, те омекват осезаемо. След петнайсет минути в парата вече приличат на преварените десетминутни броколи.
Най-добрият резултат се постига с прост, но прецизен подход: водата се кипва, броколите се подреждат на един слой в кошницата, съдът се похлупва и зеленчукът се задушава около 4-6 минути. Готовността се проверява, като ножът влиза в стъблото с леко съпротивление. След това броколите трябва веднага да се извадят и да се разстелят, за да се освободи парата, или да се потопят за кратко в ледена вода, ако е нужно да се спре готвенето напълно. Така те остават ярки, сочни и далеч от представата за скучна диетична гарнитура.