Съществуват множество видове шотландско уиски с вкусове, които варират от сладки и ядкови до опушени и флорални. Въпреки разнообразието, всички те споделят едно общо изискване - минимален период на отлежаване. Няма как да попаднете на бутилка, произведена от току-що дестилирана партида. За да носи името "шотландско уиски", напитката на основата на малц или зърно трябва по закон на Обединеното кралство да отлежава поне три години и то в дъбови бъчви, разположени в Шотландия.
Това изискване води началото си от 1915 г. и Закона за незрелите спиртни напитки във Великобритания. Инициативата е предложена от министъра на финансите Дейвид Лойд Джордж, известен привърженик на въздържанието от алкохол, и има за цел да ограничи продажбата на спиртни напитки по време на Първата световна война. Лойд Джордж смята, че употребата на алкохол вреди на военните усилия на страната, а по онова време се разпространява и убеждението, че по-младите напитки опияняват по-силно.
По това време много спиртни напитки се продават директно след дестилацията, без да отлежават. Новият закон рязко ограничава наличните количества уиски на пазара, тъй като задължава производителите да съхраняват продукцията си за определен период. Макар че мярката води до затваряне на немалко дестилерии по време на войната, в дългосрочен план тя укрепва цялата индустрия.
Колкото по-дълго отлежава уискито, толкова по-високо е качеството
С времето става ясно, че именно отлежаването е ключът към по-богат, по-сложен и по-качествен вкус - характеристики, които печелят все по-голямо одобрение сред потребителите през XX век. Парадоксално, опитът на Дейвид Лойд Джордж да ограничи производството на уиски в крайна сметка допринася за неговото развитие и утвърждава стандартите, които днес свързваме с тази напитка.
Трите години са минималният срок, необходим, за да се нарече едно уиски "шотландско", но много производители избират значително по-дълго отлежаване.
Още един важен фактор е алкохолното съдържание. Освен минималния период на отлежаване, шотландското уиски трябва да има и минимум 40% алкохол. Това не е само въпрос на силата на напитката, а и на запазването на вкусовия ѝ профил. Когато алкохолният процент падне под тази граница, качеството и характерът на уискито се влошават значително. В такъв случай тя дори не може да бъде класифицирана като шотландско уиски.