Честита Нова година!
На 1 януари Православната църква почита паметта на свети Василий Велики. В народната традиция празникът е познат още като Васильовден, Сурва или Сурваки. В храмовете се отслужва тържествена литургия за здраве и благополучие, а в домовете малките деца сурвакат по-възрастните членове на семейството със специално приготвени сурвачки от дрянови клонки.
Още в навечерието на празника, на 31 декември, се подготвя богата трапеза, на която задължително присъстват месни ястия, най-често със свинско или птиче месо. Приготвя се и празнична баница с късмети от дрянови пъпки, наречени за здраве, за дом, за пари и други благословии. На масата се подреждат още орехи, жито, кромид лук, ошав, мед, сарми със свинско месо, както и пържено или печено свинско. Стопанката на дома меси и обредна погача, в която поставя сребърна пара. Преди да измие ръцете си от тестото, тя излиза в двора и докосва с тях плодно дърво, за да е плодородна годината, и кошер - за да са пчелите здрави и да дават повече мед.
Вярва се, че този, на когото се падне парата от погачата, разчупена и раздадена от най-възрастния член на семейството, ще има най-голям късмет през идната година. Друга характерна традиция за празника е приготвянето на пача от главата и краката на коледното прасе, овкусена единствено със сол и чесън. Преди да седнат на трапезата, домакинът задължително я прикадява, за да бъдат прогонени злите сили и да се осигури спокойствие в дома.
На Васильовден сурвакарите - момчета до 15-16-годишна възраст - обикалят домовете, сурвакат и благославят стопаните. В замяна получават сушени плодове, кравайчета и парички. Всяко момче започва обичая от собствения си дом, като първо сурвака родителите си, а след това продължава при близки, роднини и съседи, наричайки за здраве, берекет и щастие през новата година.