Когато си представим храната на каубоите, обикновено виждаме уморен ездач, седнал до огъня с котле боб и чаша кафе. И макар бобът и кафето наистина да са били основни елементи в менюто им, ежедневната им храна невинаги е била толкова еднообразна, особено за онези, които са пътували с т.нар. chuck wagon, подвижната кухня на пътя.
Терминът произхожда от южните щати, а на прериите на Дакота го наричали mess wagon. Най-важният човек около него бил готвачът, често наричан просто Cookie. Той разполагал с огромна власт, тъй като каубоите му правели услуги, за да си осигурят по-щедра порция вечер. Дори водачът на покритата с дебел плат каруца често се съобразявал с него.
В нея готвачът превозвал храни, които се съхраняват лесно - боб, сушени и осолени меса, кафе, мас, картофи. Говеждо имало в изобилие, защото придвижвали стада, но каубоите често ловували и събирали диви растения по пътя. А какво всъщност готвел готвачът, за да поддържа енергията и духа на групата?
Боб - вечната класика
Най-често се използвали пинто боб, но и други видове като бял и червен боб. Сухият боб бил идеален за дълги преходи - лек, траен и лесен за приготвяне. Накисвал се през деня в движение, а вечер се сварявал на огъня. Освен това бил отличен източник на протеини и засищал добре след дългите часове в седлото.
Осолено свинско и бекон
Каубоите често хапвали осолено свинско и бекон. Свинското било популярно още от времето на първите заселници, защото се произвеждало лесно и в големи количества.
Разликата между бекон и свински гърди е малка, защото и двете идват от мазната част на корема, но тази е дебел, неосолен къс месо, докато беконът е нарязан на тънки ленти и обикновено е осолен или пушен.
Без хладилници месото трябвало да се консервира. Най-разпространеният метод бил осоляването - парчетата месо се покривали със сол, докато изсъхнат. Друг вариант бил редуване на слоеве сол и месо в бъчва, след което всичко се заливало със саламура.
Твърди бисквити
Т.нар. hot rocks били изключително твърди бисквити, направени само от брашно, вода и сол. Пекли се многократно, докато напълно се обезводнят. Трайността им била впечатляваща - можели да се ядат години по-късно, макар и с усилие.
За да станат по-приятни, каубоите ги накисвали във вода или мляко, добавяли ги към яхнии или ги пържели в мазнина от бекон. Потапянето им в кафе било особено популярно - омекотявало ги и унищожавало нежеланите гости, които понякога се появявали в сухия хляб.
Сушени плодове
Сушените плодове били задължителни в добре оборудваната каруца. Те внасяли сладък елемент в иначе тежкото меню от боб, месо и хляб. Плодовете се сушели на слънце върху тензух, докато се свият и втвърдят.
Готвачът често ги сварявал сутрин за закуска или ги поднасял като десерт вечер. От тях се правели и пайове. За по-добър вкус плодовете се накисвали във вода и се варели със захар.
Дивеч - подаръкът на прерията
Менюто на каубоите напомняло това на техните предшественици. Макар да имали достъп до говеждо, не било добра идея да колят добитъка на работодателя си. Затова ловували и ловели риба по пътя.
Биволи, елени и лосове осигурявали много месо за гладната група. Дивите птици - пуйки, фазани и други, също били добре дошли. В яхнии и чили видът месо нямал голямо значение. Важното било да има протеин.
Хапвали се и по-дребни животни като катерици, зайци, дори змии. Понякога менюто включвало и по-необичайни животни като скункс, ондатра (вид гризачи) или мечка.