Добавете ни като предпочитан източник в Google
Някои от най-великите кулинарни открития в историята не са били резултат от внимателно планиране, научни изследвания или работата на талантливи готвачи, усъвършенстващи техниките си през поколенията. Те са били грешки. Разливания, погрешни изчисления, неуспешни експерименти и моменти на разсеяност в кухнята, които случайно са довели до създаването на нещо необикновено. Ето техните истории.
Картофен чипс - 1853 г.
Най-популярната история за появата на картофения чипс ни отвежда в ресторанта Moon's Lake House в Саратога Спрингс, щата Ню Йорк, през 1853 г. Според легендата един от клиентите няколко пъти връщал пържените си картофи с оплакването, че са прекалено дебели и меки.
В отговор главният готвач Джордж Крум нарязал картофите на съвсем тънки резени, изпържил ги до хрупкавост и ги посолил обилно, надявайки се да подразни капризния си гост. Вместо това новото ястие се превърнало в истински хит.
Макар историците на храната да оспорват достоверността на тази история, е известно, че т.нар. "чипс от Саратога" се появява именно в средата на XIX век в северната част на щата Ню Йорк, преди да завладее Съединените щати, а по-късно и целия свят. Днес световният пазар на картофен чипс се оценява на над 30 милиарда долара годишно.
Корнфлейкс - 1894 г.
Историята на корнфлейкса започва през 1894 г. в санаториума Battle Creek в щата Мичиган, където братята Джон Харви Келог и Уил Кийт Келог разработвали здравословни менюта за своите пациенти.
При един от експериментите си те забравили сварено жито да престои една нощ. Вместо да го изхвърлят на следващия ден, решили да продължат с приготвянето му. За тяхна изненада зърната се разделили на тънки люспи, които след изпичане се превърнали в лека и хрупкава закуска. Новото изделие толкова допаднало на пациентите, че скоро започнало да се произвежда и в по-големи количества.
Попсикълът - 1905 г.
Историята на популярния леден десерт започва през 1905 г., когато 11-годишният Франк Епърсън неволно прави едно от най-известните сладки изобретения. Една студена вечер той оставя на верандата чаша с подсладена напитка и пръчица за разбъркване. На следващата сутрин открива, че течността е замръзнала около пръчката.
Любопитният Франк опитва замръзналото лакомство и остава очарован от резултата. По-късно го нарича "Epsicle" - комбинация от фамилното му име и думата за ледена близалка.
Едва през 1923 г. Епърсън патентова изобретението си. Междувременно децата му започват да го наричат "Pop's sicle" ("леденото лакомство на татко"), откъдето идва и днешното име Popsicle. Две години по-късно той продава правата на компанията Joe Lowe Corporation, а днес марката е собственост на Unilever. Само в САЩ всяка година се продават около 2 милиарда ледени близалки.
Сос "Уорчестър" - 1837 г.
Според популярната история произходът на соса "Уорчестър" се дължи на една неуспешна рецепта, която времето неочаквано превръща в кулинарен успех.
След завръщането си от Индия лорд Маркъс Сандис помолил двама фармацевти от английския град Уорчестър - Джон Лий и Уилям Перинс - да възпроизведат сос, който бил опитал по време на престоя си в Бенгал. Първият опит обаче бил разочароващ. Вкусът не се харесал на никого и сместа била прибрана в мазето.
Година и половина по-късно двамата решили да проверят какво е останало от нея. За тяхна изненада сосът бил претърпял естествен процес на ферментация и се бил превърнал в ароматна смес с богат, пикантен и леко сладък вкус.
Лий и Перинс започват да го продават през 1837 г., а той бързо се превръща в една от най-разпознаваемите британски подправки. И до днес точната рецепта остава тайна, макар че сред съставките са оцет, меласа, захар, сол, аншоа, тамаринд, лук, чесън и различни подправки. Характерният вкус продължава да се постига чрез продължително отлежаване, което трае месеци.
Тарт Татен - около 1888 г.
Според най-популярната легенда Стефани Татен, която заедно със сестра си управлявала хотел "Татен" в Ламот-Бьоврон, Франция, по невнимание създала един от най-известните френски десерти. Докато приготвяла ябълков тарт, тя оставила ябълките да се карамелизират в масло и захар по-дълго от необходимото. Вместо да ги изхвърли и да започне отначало, решила да постави тестото върху тях и да сложи тигана във фурната.
След изпичането обърнала сладкиша и открила, че карамелизираните ябълки се намират отгоре, а хрупкавото тесто - отдолу. Неочакваният резултат се оказал дори по-вкусен от традиционния ябълков пай.
Макар историците на храната да спорят дали тази история е напълно достоверна, няма съмнение, че тарт Татен се свързва със сестрите Татен и техния хотел още от края на XIX век.
Добавете ни като предпочитан източник в Google
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}