Стигате до края на парчето пармезан и рендето вече почти отказва да съдейства. Остава твърда, суха кора, която изглежда така, сякаш сиренето съвсем ясно ни казва: дотук бях. И точно тук повечето от нас я хвърлят.
Само че ако говорим за естествената кора на Parmigiano Reggiano, тя не е восък, пластмаса или някаква декоративна опаковка. Официалният консорциум на Parmigiano Reggiano посочва, че сиренето няма добавки и консерванти, а маркировките се поставят върху самата кора още в началото на производствения процес.
Твърдостта идва от дългото зреене и загубата на влага. Това означава, че последните няколко сантиметра трудно ще се държат като младо меко сирене, но все още носят концентриран вкус - солен, млечен, ядков и богат на онова трудно преводимо умами, заради което пармезанът може да промени цяла тенджера само с малко количество.
И тук идва пинизът: вместо да се опитвате героично да настържете последния милиметър, сложете добре почистената кора цяла в тенджерата.
Докато супата, бобът или сосът къкрят, кората постепенно омеква и отдава аромат. Това работи особено добре при минестроне, доматени сосове, ризото, леща, бял боб и зеленчукови супи - ястия, в които иначе бихме добавили настърган пармезан накрая.
Има обаче едно важно уточнение. Този трик е за естествена ядлива кора на твърдо сирене, а не за всяко сирене, което намерим в хладилника. Восъчни, пластмасови или други изкуствени покрития очевидно нямат място в тенджерата. Ако не знаете каква е кората, проверете продукта и етикета, вместо да гадаете.
Преди употреба огледайте парчето, отстранете евентуални замърсявания и почистете външната повърхност. Ако има признаци на разваляне, неприятна миризма или не сте сигурни как е било съхранявано, кухненската икономия приключва точно там.
А ако кората е добра, има още една причина да не я изхвърляте: можете да я събирате във фризера. Следващия път, когато остане парче, приберете го добре опаковано и го запазете за тенджерата супа, която все още не знаете, че ще готвите.
Защото понякога разликата между "нещо му липсва" и "какво сложи вътре?" е точно онова парче, което сме били на сантиметър от кофата. Като например в тази италианска супа с бял боб и пармезанова кора
Необходими продукти
- Сварен бял боб - 2 консерви по 400 г
- Пармезанова кора - 1 парче
- Морков - 1 голям
- Стрък целина - 2 бр.
- Лук - 1 глава
- Чесън - 3 скилидки
- Зеленчуков бульон - около 800 мл
- Пресен спанак - 100 г
- Зехтин - 2 с.л.
- Розмарин - 1 малък стрък
- Дафинов лист - 1 бр.
- Черен пипер
- Сол - само ако е необходима
- Лимон - 1/2 бр.
- Настърган пармезан - за сервиране, по желание
Начин на приготвяне
- Нарежете лука, моркова и целината на малки кубчета. Загрейте зехтина в тенджера и ги гответе на умерен огън около 7-8 минути, докато омекнат.
- Добавете чесъна и розмарина и разбъркайте за около половин минута. Сложете отцедения боб, бульона, дафиновия лист и пармезановата кора.
- Оставете супата да къкри спокойно около 20 минути. Кората постепенно ще омекне и ще отдаде част от вкуса си на бульона.
- Извадете дафиновия лист и розмарина. Намачкайте с лъжица част от боба директно в тенджерата - така супата ще стане естествено по-кремообразна, без сметана.
- Добавете спанака и гответе още 2-3 минути. Опитайте преди да посолите, защото пармезановата кора и бульонът вече носят соленост.
- Извадете остатъка от кората преди сервиране и завършете с черен пипер, няколко капки лимонов сок и малко пармезан.