Разликите във вкуса между оранжевите, лилавите, червените, белите и жълтите моркови не са драстични. Те не са толкова отчетливи, както например при различните сортове домати, но все пак съществуват. Обикновено нюансите се усещат най-добре при консумация в суров вид, макар че и при термична обработка - варене или печене - специфичните характеристики на всеки цвят остават разпознаваеми.
Оранжеви моркови
Оранжевите моркови се налагат като стандарт през XVII век в Нидерландия и оттогава са най-разпространените. Преди това морковите са се срещали в широка палитра от цветове, включително и зеленикави оттенъци.
Подобно на останалите цветни разновидности, оранжевите моркови съдържат около четири пъти повече витамин А от препоръчителния дневен прием и са богати на бета-каротен. Вкусът им е земен и ясно сладък, което ги прави подходящи както за сурова консумация, така и за готвене. Отлични са като хрупкава добавка към салати, като част от зеленчукови гарнитури или в по-съществени ястия със зеле, картофи и подправки.
Лилави моркови
Макар да изглеждат впечатляващо, много лилави моркови са оцветени само по повърхността, докато вътрешността им остава оранжева. Това често може да се забележи още при внимателен оглед на кората.
Лилавите моркови имат изразено сладък вкус, който понякога е съпроводен от леко пикантна, пиперлива нотка, по-характерна за сортовете, които са лилави и отвътре. Тази острота обикновено е фина и не винаги се проявява. Подходящи са за сурова консумация, като част от плато със зеленчуци, в свежи салати или за приготвяне на пикантни туршии и бързи маринати.
Червени моркови
По отношение на вкуса червените моркови не се различават съществено от оранжевите. Цветът им се дължи на ликопена, който е мощен антиоксидант, добре познат от доматите. Ликопенът се свързва с редица ползи за здравето, включително защита на клетките, подкрепа за сърдечно-съдовата система, добро зрение и благоприятно въздействие върху мозъчната функция.
Червените моркови са отличен избор за крем супи, включително с джинджифил или подправки, характерни за ориенталската кухня. Подходящи са и за печене, задушаване или глазиране, при което съчетават наситен цвят с леко карамелизирана сладост.
Бели и жълти моркови
Белите и жълтите моркови обикновено са в кремави до светложълти тонове и се отличават с по-мек, деликатен вкус, почти без характерната земна нотка на другите цветове. Те са и осезаемо по-сладки в сравнение с оранжевите, червените и лилавите моркови.
Особено подходящи са за печене, както и за леко глазиране в тиган с малко масло и щипка захар. В супи и яхнии добавят не само фина сладост, но и по-светъл, елегантен цвят на ястието. Като лесна гарнитура могат да се приготвят на шайби, задушени с масло, малко бульон, подправки и пресни билки, като така се явяват като отличен акомпанимент към месо и картофи, с приятен баланс между вкуса и хранителната стойност.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес, повече от всякога, независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}