Януари често създава усещането, че празничният календар няма край. След Ивановден и още няколко дни, белязани от богати трапези и дълги събирания, идва ред да се отдаде почит на св. Антоний Велики, а веднага след него - и на св. Атанасий Велики. И двамата светци в народните представи се свързват със закрилата от болести и с постепенното отстъпване на зимата.
Според християнските жития св. Антоний е роден през 251 г. в Среден Египет в семейство на заможни и благочестиви родители. Останал сирак едва на двадесетгодишна възраст, той взема решението да раздаде имота си на бедните и да се откаже от светския живот, посвещавайки се изцяло на вярата.
След дълги години на усамотение и духовни усилия светецът получава, според преданието, дарбата да лекува. Запазил изключителна физическа сила и здраве, св. Антоний доживява до дълбока старост - 105 години, което и за времето си се е смятало за забележително.
Година преди смъртта си, на 17 януари 356 г., той се включва активно в борбата на църквата срещу арианската ерес. Победата в този спор остава в историята като събитие, наречено "тържество на християнството", а приносът на светеца е смятан за решаващ.
Св. Атанасий Велики е роден през 295 г. и още на 23 години е ръкоположен за дякон по време на Никейския вселенски събор. По-късно получава признанието "баща на православното богословие", а впоследствие става и архиепископ на Александрия. Подобно на св. Антоний, и той участва активно в противопоставянето на арианството и защитава утвърждаването на християнските догми.
В българската народна традиция образите на двамата светци са тясно преплетени. Те се възприемат като братя ковачи и покровители не само на този занаят, но и на ножари, железари и налбанти, като символизират силата на ръчния труд и защитата на общността.
За св. Антон се разказва, че изработвал медени звънци, чийто ясен и силен звън прогонвал болестите и дивите зверове. Според поверието Бог го надарил със способността всяко изделие, създадено от ръцете му, да се превръща в пазител на човека, който го притежава.
С образа на св. Атанас е свързана легендата, че на 18 януари той сваля тежкия си кожух, облича лека копринена риза и се отправя към планината, откъдето извиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". С този вик, според народното вярване, започва бавното отстъпление на студа.
В някои райони двата празника се отбелязват заедно под името "Сладки и медени". В миналото се е вярвало, че именно в тези дни могат да бъдат умилостивени чумата, шарката и други тежки болести, затова обичаите са насочени към предпазване на дома и семейството.
На Антоновден традиционно се приготвят две обредни погачи, които се намазват обилно с мед. Едната се раздава на семейството или се поставя на празничната трапеза, а другата се оставя на тавана като символична защита срещу болести и нещастия. Медът заема особено място в ритуалите, а на масата присъстват още медени сладкиши, плодове с мед и месо. Не се готвят бобови и ориз, защото се смята, че могат да повикат шарка в дома, а на животните се дава само сено и клони. Свинското също се избягва, за да не се разсърдят болестите. Типични ястия за деня са пълнена кокошка с булгур или пиле с кисело зеле, както и содена питка, тутманик със сирене и бъркани яйца.
На следващия ден, Атанасовден, на трапезата отново присъства медената питка, а основното ястие традиционно е свинско с бамя. Стопаните наблюдават и времето, за да предскажат каква ще бъде годината - обилен сняг се приема като знак за бъдещо плодородие.
В някои краища на страната се организират общи курбани за здраве и защита от болести. Правят се и лични оброци, с които хората се обръщат към св. Атанасий с молба да донесе изцеление или да помогне при тежки житейски изпитания. Тези обичаи показват колко дълбоко в народната памет двамата светци остават свързани със здравето, надеждата и прехода от зима към пролет.