Страстната седмица е последният и най-съсредоточен период от Великденските пости - време, в което храната остава на заден план, а смисълът се измества към вътрешното смирение. Именно затова и ограниченията в менюто стават осезаемо по-строги. Ако през предходните седмици постът допуска известна гъвкавост, тук правилата се изчистват до минимум и често се стига дори до въздържание.
В началото на седмицата - от Велики понеделник до Велика сряда, храненето се ограничава до най-обикновени продукти. Обичайно се консумират хляб, плодове, сурови зеленчуци, ядки. Готвената храна и мазнините се избягват, а в някои традиции се яде само веднъж дневно, най-често вечер.
С напредването на седмицата ограниченията стават още по-осезаеми. Велики четвъртък запазва строгия пост, въпреки че в домакинствата вече започва подготовката за Великден - боядисват се яйца и се замесват козунаци.
Най-строгият ден е Разпети петък, в който по традиция много хора не приемат никаква храна, а някои се въздържат дори от вода. Ако все пак се яде, то е съвсем скромно и включва хляб или сурови продукти, без мазнини и без термична обработка. Това е ден на дълбоко смирение, в който постът придобива изцяло духовен смисъл.
Великата събота остава в същия строг тон, макар и с лека промяна. В някои традиции се допуска едно по-леко хранене през деня. Менюто отново е изцяло постно и максимално семпло. За мнозина това е последният ден на въздържание преди празничната трапеза, което придава още по-силен контраст на настъпващия Великден.
В рамките на цялата седмица липсват месото, млечните продукти, яйцата и рибата, а често се избягват и мазнините. Разрешени остават единствено растителните храни, като зеленчуци, плодове, зърнени и ядки, но дори и те се консумират в ограничени количества.
В края на Страстната седмица погледът вече е насочен към Великден. След дните на по-строг пост и по-семпла храна, празникът идва с усещане за облекчение и радост. Тогава на трапезата отново се връщат богатите вкусове, а събирането около нея придобива съвсем различно значение.