На 1 ноември православните християни отбелязват Архангелова задушница - ден, в който се отдава почит към душите на покойните близки. Тази задушница, наричана още Голяма, винаги се пада в съботата преди Архангеловден и се свързва с дълбока духовност, молитва и смирение. На този ден хората посещават гробовете на своите близки, палят свещи и раздават храна - символичен жест, чрез който живите поддържат връзката си с онези, които вече не са сред тях.
Най-силният знак на този обред е вареното жито - то се приготвя със захар и орехи, а в някои домове се овкусява с канела, ванилия или мед. Смисълът му е дълбоко християнски - зърното умира, за да даде нов живот, така както и душата не изчезва, а преминава във вечността. Тази символика прави житото неизменен център на всяка трапеза на Задушница.
Редом с него място има и прясно изпечената питка, наричана още "задушнична". Тя се меси с мая, украсява се с кръст или други религиозни символи и се освещава с вино на гроба. След това се раздава "за Бог да прости" на близки и съседи. Тази споделеност на храна е израз на почит и състрадание, които надживяват времето.
Менюто в този ден е постно - често включва боб чорба, леща или зеле с ориз. В някои краища приготвят още сарми, печени чушки с боб, тиквеник или варени картофи. Всички тези ястия са скромни, но дълбоко символични - те съчетават вярата, паметта и благодарността към живота. Виното, с което се преливат гробовете, напомня за кръвта Христова и носи в себе си послание за надежда и вечност.
Архангелова задушница често е наричана Мъжка, защото се свързва с Архангел Михаил - водача на душите към отвъдния свят. И до днес тази традиция се пази в България като живо свидетелство, че обичта и паметта не умират.