Лазаровден е един от най-обичаните пролетни празници в българската традиция и както много други християнски празници, няма фиксирана дата. Винаги се отбелязва в съботата преди Цветница и е тясно свързан с Великденския цикъл. Макар денят да се мени, смисълът му остава непроменен - той е празник на пробуждащата се природа, на новия живот и на тръгването на момичетата към пътя на зрелостта.
Най-яркият обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването. В него участват малки момичета, които обикалят домовете, облечени в празнични носии, с венци от цветя и зелени клонки. Те пеят специални обредни песни за здраве, плодородие и благополучие. Вярва се, че домът, в който са влезли лазарки, ще бъде благословен през цялата година.
Лазаруването не е просто обичай, а важен преходен ритуал. Според народните вярвания момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи. Затова участието в този обред има дълбок символичен смисъл - то бележи готовността за нов етап в живота.
Домакините посрещат лазарките с дарове, които са най-често сурови яйца, плодове, брашно или дребни пари. Яйцето е особено важен символ, тъй като то олицетворява живота, възраждането и надеждата. В някои райони като Кюстендилско, към даровете се добавят и житни зърна, които след това се пазят за плодородие и берекет.
Друг характерен обичай е плетенето на венци от върбови клонки и пролетни цветя. Те се носят по време на лазаруването и се пазят като символ на здравето. В някои краища на страната на следващия ден Цветница, венците се пускат по вода, като се вярва, че течението ще отнесе болестите и ще донесе късмет.
Празничната трапеза на Лазаровден също следва традицията и сезона. Тъй като празникът попада по време на Великденските пости, ястията са постни, но разнообразни и свежи. Приготвят се гозби с коприва, лапад и киселец. Често на масата присъстват витки баници без животински продукти, пролетни яхнии и ястия с ориз.
Важен елемент е и обредният хляб. По стара традиция той се приготвя с домашен квас, а не с мая, тъй като постът го изисква. В някои райони питите се украсяват с малки фигурки от тесто или с растителни мотиви, свързани с плодородието и живота.
Макар постите да продължават, на Лазаровден, както и на Цветница, е позволено да се консумира риба. Затова на много трапези присъстват и рибни ястия, които внасят празничност и разнообразие в менюто.
Не бива да се пропуска, че и в дните около Лазаровден се раздават варено жито и питки за починалите близки, а гробовете се посещават и преливат с вино. Това е начин да се почете паметта на предците и да се запази връзката между поколенията.